Полезността на покер подсказките може да варира много и е важно да разберете, че различните играчи имат различни модели на поведение. Опитните играчи могат да имат модел на поведение, които варира значително, в сравнение с начинаещите играчи. Други следи в поведението се срещат често, но не са надеждни, а други може да не са чести, но много надеждни. Това са всички причини, поради които е трудно да кажем нещо от рода на: „Това е най-полезната покер подсказка.“

Казвайки това, повечето развлекателни покер играчи често показват същите покер следи в поведението си, отново и отново. Тук ще ви покажем десет от най-полезните от тях, за да държите очите си отворени.

Винаги помнете, че това не е магия и може да има много вариация, особено сред по-опитните играчи. В идеалният случай, трябва да сте изучили даден опонент предварително и да получите някакви индикации, че точно определената подсказка съдържа точни следи в поведението им. Избягвайте класифицирането на даден играч, защото е трудно да знаем без предварително наблюдение, дали общите модели на поведение ще се отнасят до конкретният играч.

Важно е да отбележим, че много от тези индикации се отнасят повече за покер игрите лице в лице, отколкото за онлайн покера. Въпреки, че има елементи, като времето за залагане, което може да се използва, както в онлайн покера, така и в редовните игри.

Отбранително чип боравене

Това се отнася до времето, в което един играч чака да дойде редът му за действие и борави с чиповете си, по начин който предполага, че той е заинтересован от плащане или залагане. Това почти винаги ще се прави отбранително, със слаба или средна по сила ръка, в опит да попречи на опонента да заложи.

Един очевиден пример за това е, когато един играч изчаква момента, в който трябва да действа на ривъра и грабва чиповете си и ги избутва леко напред, сякаш е готов да плати на залог. Въпреки това, отбранителното боравене с чипове може да бъде много по-коварно. Един играч може да постави ръката си на или около чиповете си, за да покаже някакъв интерес към залагане или плащане.

Играчите, които боравят отбранително с чиповете си (и правят други отбранителни действия) със сигурност са способни да платят или да фолднат. Но колкото по-голям е залогът, толкова по-вероятно е играчът да фолдне. В игрите с фиксиран лимит, ще видите много отбранително чип боравене последвано от плащане, защото залозите са с по-малка закономерност. В no-limit, отбранителното боравене с чипове по-често ще бъде последвано от фолд.

Ако сте убедени, че опонента ви действа отбранително, той може да плати или фолдне, докато рейза е много малко вероятен. Изключвам рейз от страна на опонента ви, който може да ви даде възможност да заложите за стойност с някои гранични ръце, които в противен случай може да чекнете.

Сдържани срещу свободни движения

Някои играчи ще са с тенденции, свързани с това колко свободни или сдържани са телата им след правенето на значителни залози. Като общо правило, блъфиращите играчи ще са склонни да бъдат по-сдържани от играчите, залагащи със силни ръце. Това е свързано с примитивният физически инстинкт да „замръзне“ и избягване на това да бъде забелязан, когато е под заплаха.

Но запомнете, че това е обща тенденция за подсказките в покера и трябва да се действа само ако имате добро чувство, че това е правилно за определен играч.

Често, най-ценният начин да се разкрие този модел на поведение е в малки, доста фини движения на тялото. Например, да кажем, че сте видели играч, който прави два големи залога на ривъра със силни ръце. Всеки път забелязвате, че има много малки, спокойни движения; играл си е с чиповете, огъва врата си, ръцете му се движат свободно, погледът му се движи от опонента му към картите и обратно няколко пъти и т.н. По-късно, наблюдавайки този играч, когато прави голям блъф, виждате че този път той се втренчва стоически в борд картите, а тялото му е изключително неподвижно. Вероятно този играч е със същата тенденция и трябва да си отбележите наум да продължите да го изучавате в моментите след залагане.

Незабавно плащане

От всички подсказки свързани с времето за залагане, незабавното плащане вероятно е най-полезното, както за онлайн покера, така и за редовните игри. Когато един играч плати веднага на залог, това означава, че веднага е изключил рейза като възможност. А играчите със силни ръце често се фокусират върху максимизиране на стойността, това прави малко вероятно незабавното плащане да е направено със силна ръка. Ако един играч със силна ръка реши просто да плати, обикновено ще му отнеме няколко секунди, за да вземе това решение. Поради тези причини, незабавното плащане обикновено ще показва слаби или средни по сила ръце.

Незабавното плащане ще е най-полезно преди флопа и на флопа, защото обикновено тогава залозите са достатъчно малки, за да могат играчите да платят бързо. За по-големите залози, като тези на търна, играчите ще обмислят по-дълго тези залози, без значение какво държат.

Когато става въпрос за индикации в покера, незабавните плащания могат също често да изключат силни дролове. Например, в no-limit, един играч, който плаща веднага на залог на флоп с ::Jc::Ts::5c, не е вероятно да има флъш дрол с високо асо, дори и К-Q. Повечето играчи със силни дролове поне ще обмислят рейза тук, дори накрая пак да решат просто да платят.

Ако блъфирате и опонента ви плати веднага, това може да ви насърчи да продължите с блъфирането на следващата улица. Ако залагате със силна ръка, едно бързо плащане от страна на опонента ви означава, че ще фолдва на друг залог с нормален размер. В този случай, може да направите следващият залог по-малък, или може дори да чекнете.

Незабавни залози

Незабавните залози са второто най-полезни в поведението, свързани с времето за залагане, когато става въпрос за покер индикации, след незабавните плащания. Защо? Защото повечето играчи са склонни да залагат по-бързо с блъфове, отколкото със силни ръце.

Това се случва поради няколко причини:

• Незабавният залог с приличен размер, обикновено ще покаже един поляризиран рейндж (със силни или слаби ръце). Със средни по сила ръце, играчите са мотивирани да мислят за най-добрата възможна стратегия (да заложат или не, колко да заложат и т.н.). Така незабавните големи залози обикновено ще бъдат със силни ръце или блъфове. В повечето случаи е по-трудно да има силна ръка, отколкото слаба, така че има естествено пристрастие към по-слаби ръце.
• Със силни ръце, играчите са по-склонни да се фокусират върху максимизиране на стойността и най-добрият възможен начин за изиграване на ръката. Това означава, че естествената тенденция за играчите със силни ръце е да им отнеме известно време, за да помислят върху размера на залога или други стратегически съображения.
• Блъферите нямат какво толкова да мислят за това, колкото играчите със силни ръце. Един блъфер обикновено знае, че трябва да направи залог с приличен размер. Често той вече е решил на предходният рунд, че ще блъфира, ако не се подобри ръката му; той има план за определената ситуация, което прави един незабавен залог на следващият рунд по-вероятен. Това е особено вярно за играчът, който е бил агресора в ръката.
• Блъферите имат мотивацията да изглеждат уверени, а един начин да се прояви като такъв е да заложи без прекалено голяма пауза. И обратното, играчите със силни ръце може да имат обратната мотивация: да изглеждат несигурни и замислени. Това също е фактор в правенето на незабавни залози, което по-вероятно е със слаби ръце.

Дори с всички тези фактори, трябва да запомните, че това е просто една обща тенденция и не е толкова силна. Всички сме виждали играчи, които правят незабавни залози със силни ръце, и ние всички сме правили бързи залози със силни ръце. Но разпознаването на това като общ модел на поведение може да помогне да забележите играчи, които може да имат много надеждни модели на поведение.

Също така, знаейки тези общи модели, може да ви помогне да вземете решение в гранични ситуации. Например, ако опонента ви заложи на ривъра, а едно плащане или фолд изглеждат „break-even“ от стратегическа гледна точка, може да решите да използвате залога за решаване на крайният резултат.

Контакт с очите след залагане

Много покер подсказки от миналото разказват мъдрост, която казва, че играчите, които се втренчват във вас след залагане е по-вероятно да блъфират. Идеята е, че тези играчи се опитват да ви сплашат, за да не платите. Истината е по-сложна. Има два основни поведенчески модела при контакт с очите, за които трябва да внимавате:

• Модел №1: Повече контакт с очите след залагане със силна ръка (заради това, че е спокоен и не се страхува от взаимодействие). Осъществяването на контакт с очите по-рядко след блъф (заради безпокойство и желанието да избегне по-внимателен оглед).
• Модел №2: Осъществяването на по-малко контакт с очите след залагане, със силна ръка (заради желанието да изглежда „слаб“). Осъществяване на повече контакт с очите след блъф (за да изглежда „силен“).

Забележете, че това са абсолютно противоположни модели.

Това показва възможната обърканост в този тип поведение, а и поведението като цяло. Някои играчи няма да имат никакъв забележим модел на контакт с очите. Въпросът е, че някои играчи ще имат един от тези модели на поведение, така може да бъде полезно да се оглеждате за тях.

Първият модел е по-често срещан сред развлекателните играчи. Това е така, защото тези играчи ще бъдат склонни да „общуват“ повече с опонентите си след като са заложили със силни ръце, особено след залози, които завършват действието (ол-ин залози или залози на ривъра). Това взаимодействие може да бъде под формата на увеличен контакт с очите.

Заслужава си да се отбележи, че е по-лесно да се забележат моделите на контакт с очите, когато стоите точно срещу опонента си, защото това разположение естествено води до това играчите да се вглеждат един в друг по-често. Ако играчите стоят един до друг, този тип поведение не възниква толкова често.

Втренчвайки се отбранително

Някои играчи, когато държат уязвима ръка и чакат опонента им да действа, ще имат повече контакт с очите. Това често се случва по отбранителен начин, за да разубедят опонента да заложи. Това е подобно на отбранителното чип боравене.

Играчите със силни ръце, които нямат нищо против опонента им да заложи, или може дори да го искат, ще се стремят да избегнат поведение, което би обезкуражило екшъна, като втренчването.
Както бе при контакта с очите след залог, и това поведение ще е по-вероятно, когато играчите стоят точно един срещу друг.

Качеството на контакта с очите, също може да бъде следа. Например, някои играчи, чакащи да действат в ръката, ще се вглеждат във вас по много интензивен начин. Това качество на контакт с очите прави още по-вероятно играчите да са в отбранителна позиция. Като имате предвид, че очите на същият играч може да е когато държи силна ръка, има по-мека и по-малко качество на конфронтация. Като цяло, колкото по-бдителни и конфронтационни очи имат играчите, които изчакват, за да действат, толкова по-слаби ще са ръцете им.

Истински усмивки

Истинските усмивки са много по-смислени и полезни от фалшивите усмивки, когато става въпрос за индикации в покера. Един човек, който залага със силна ръка е податлив на поведение с по-широк рейндж, което може да включва: дълбока и искрена усмивка, неискрена усмивка или липса на усмивка. От друга страна, за един блъфер обикновено ще е трудно да покаже една искрена усмивка.

Разпознаването на искрените усмивки (и смях) на играчи, които са направили значителни залози, ще ви помогне да разпознаете тяхната релаксация и вероятна сила. Като се има предвид категоризирането на усмивката на бетора като „фалшива,“ тя обикновено няма да бъде толкова полезна, защото играчите със силни ръце също може да са със фалшиви усмивки.

Какви са характеристиките на истинската усмивка?

• Истинските усмивки са по-дълбоки от фалшивите, включват по-голяма част от устата.
• Истинските усмивки включват мускулите на очите. Те често се сбръчкват в края на очите, което образува добре познатият модел „пачи крак.“
• Истинските усмивки са по-динамични и е по-вероятно да включват много лицеви движения, свързани с тях, докато фалшивите ще са като залепени и статични.
• Истинските усмивки е по-вероятно да бъдат симетрични, обикновено включват и двете части на устата. Фалшивите усмивки често са асиметрични и включват само едната страна на устата.

Фалшивите усмивки типично ще бъдат полезни само ако имате някоя специфична информация за играча, за да основете решението си върху тях. Например, може да знаете, че един играч често ще носи фалшива усмивка, когато блъфира. Това вероятно би могло да бъде в несъзнателен опит от негова страна да общува уверено. Но във вакуум, без предварителна история за играча, една фалшива усмивка няма да ви каже много.

Продължителен поглед върху скритите карти

Играчите, които се взират в скритите си карти в продължение на известно време, когато ги вижда за първи път, има по-малка вероятност да са със силни ръце. Основната причина за това е, че играчите, които гледат силни карти, често ще имат инстинкта да погледнат встрани и няма да привличат внимание към „съкровищата“ си. Играчите, гледащи слаби карти нямат този инстинкт.

За ваше удобство, това ще се случи най-вече преди флопа, като изключим действията зад вас. Например, забелязали сте двама играчи зад вас, които са се вгледали в скритите си карти. Един играч в ранна позиция рейзва. Сега може да се чувствате по-комфортно да 3-бетнете или да платите с по-широк рейндж от ръце, знаейки че плащането или рейза зад вас е малко вероятен.

Друг пример. Забелязали сте играч в късна позиция, който се взира в картите си за няколко секунди. Тогава, когато действието стигне до него, той рейзва. Ако вече сте забелязали този изключително ценен сигнал, можете да настроите стратегията си спрямо това, без значение дали ще го ри-рейзнете с малко или предпочитате само да платите с много силните си ръце.

Този покер модел е много полезен преди флопа, но понякога ще бъде удобен и след флопа. Например, един играч изучава флопа и държи скритите си карти горе, за да ги изучи за няколко секунди; малко вероятно е този играч да се е свързал силно с флопа или изобщо да има кой знае каква ръка.

Втренчване в бордовите карти

Много играчи, които се свързват добре с бордовите карти, ще са с тенденцията да гледат на една страна, поне за момент. Както казахме, хората имат инстинкта да избегнат привличане на вниманието на конкурента си към техните „съкровища.“ Така, за много играчи, когато започват втренчено да гледат картите на борда, това ще означава, че вероятно няма да се свържат с тях по смислен начин.

Колкото „по-заинтересован“ или „въпросителен“ изглежда един играч, толкова по-вероятно е играчът да не се е свързал с борда. Един играч, който се свързва по доста добър начин, дори ако продължава да гледа флопа, едва ли ще привлече вниманието към себе си, като сложи заинтересовано изражение на лицето си.
Това поведение може да бъде полезно за решението за това кога да продължим със залагането със слаба ръка, на флоп с множество играчи в него или ако решавате кога да продължите продължаващият залог с търн блъф.

Запомнете, че това е просто обща тенденция, която трябва първо да бъде обвързана с нещо друго. Много играчи непрестанно ще се взират в картите на борда, без значение каква е ръката им. А това е особено вярно за по-опитните играчи.

Вербална отбранителност

Повечето приказки от играчи, които чакат, за да действат в ръката, ще бъдат отбранителни по природа. Двете основни причини за този модел са:

• Играчите, които чакат, за да действат със силни ръце, не обичат да привличат внимание към себе си. Хората, които поставят капани обикновено не привличат внимание към капана. Така един такъв играч, със силна ръка, ще е по-склонен да мълчи.
• Играчите, които чакат, за да действат със слаби ръце, често знаят, че ще фолднат на друг залог. Те имат мотивацията да кажат нещо, без значение какво е то, за да обезкуражи залагането. Това ни помага да обясним отчаяният характер на някои отбранителни поведения.

Колкото повече вербални изявления възникнат, като пречка за действие от срана на опонента, толкова по-вероятно е да стане така, че изявлението да е казано в защита.

Един пример за това: борда на ривъра е с ::Ac::Kh::Qh::7s::Jc. Играчът, който чака, за да действа, който е платил на търн залог, сега чеква, докато казва на агресора, „Можеш да победиш AQ, а?“ Говорещият може да има или да няма AQ, но става малко вероятно да има и десетка за стрейт. Този тип вербално поведение обикновено трябва да ни накара да се чувстваме уверени в елиминирането на най-силната част от рейнджа на един играч. Елиминирането на силни ръце може да ни помогне да решим кога да блъфираме или кога да направим малък залог за стойност.