Texas Hold’em е не просто покер игра – тя е най-популярната и разпространена форма на покер в света. От високи залози в Лас Вегас до домашни игри с приятели, Hold’em е царят на покера. Тя комбинира стратегия, психология, математически анализ и доза късмет, което я прави подходяща както за начинаещи, така и за опитни играчи.
Играта започва с раздаване на карти от така наречения дилър (на английски Dealer), който използва стандартно тесте от 52 карти без жокери. В официална среда като казино или покер зала, дилърът не участва в играта, а само изпълнява функцията на раздаващ. В домашни игри обаче, играчите обикновено сами си раздават, като използват диск, наречен “Dealer Button” или просто “бутон”, който се премества по посока на часовниковата стрелка след всяка изиграна ръка. Това определя кой ще раздава следващата ръка и кой ще бъде в позиция „на бутона“, считана за най-изгодна.
В Texas Hold’em няма анте, но има двa задължителни залога преди всяка ръка – малък блайнд (Small Blind) и голям блайнд (Big Blind). Те са основният начин да се създаде начално напрежение и стойност в пота, така че всеки играч да има причина да участва.
Играчът, който се намира вляво от дилъра (или бутона), поставя малкия блайнд – обикновено половината от минималния залог. Играчът след него поставя големия блайнд – пълната стойност на минималния залог. Това се нарича поставяне на блайндове (posting the blinds).
Пример: ако минималният залог е $2, малкият блайнд поставя $1, а големият – $2. Важно е да се отбележи, че в турнирите блайндовете се повишават периодично, за да се ускори играта и да се елиминират играчи. Това създава допълнително напрежение и стратегическа дълбочина.
В Texas Hold'em залагането е игрови инструмент, а не хазартен акт. Играчите не разчитат на късмет, а на наблюдение, логика и изчисления. Залозите в покера имат за цел не просто да увеличат стойността на пота, но и да дадат възможност на играчите да влияят на хода на играта – чрез блъфиране, контрол на размера на пота или събиране на информация за ръцете на останалите.
В началото на всяка ръка в Texas Hold'em, след като задължителните залози (блайндове) са поставени, всеки играч получава по две лични карти с лицето надолу, наричани hole cards или скрити карти. Това са картите, които само играчът може да вижда и използва стратегически.
След това, в хода на ръката, в центъра на масата се раздават до пет общи карти с лице нагоре, известни като community cards. Всички играчи могат да използват тези карти заедно със своите hole cards, за да формират най-силната възможна покер ръка, съдържаща пет карти.
Целта в Texas Hold'em е да се състави най-добрата комбинация от пет карти, като се използва всяка възможна комбинация от:
Ето пример:
Играчът държи ::Ah::As (т.нар. покет аса – най-силната начална ръка в Texas Hold'em). Общите карти са ::Ac::Kd::Ks::7h::3c. В този случай той оформя фул хаус: аса и попове – много силна ръка.
Класирането на покер ръцете следва стандартната йерархия – от роял флъш (най-силната възможна ръка) до висока карта (най-слабата). Победителят е този, който има най-силната комбинация от пет карти на шоудауна – когато всички залози са направени и останалите играчи разкрият картите си.
Важно е да се подчертае, че няма значение кои карти са скрити и кои общи – важно е да се състави най-добрата ръка от точно пет карти. Дори да имаш силни скрити карти, ако общите карти образуват по-добра ръка сама по себе си, всички играчи ще „споделят“ тази ръка – и потът ще бъде разделен.
Първият кръг на залагане започва веднага след като всеки играч е получил по две лични карти (скрити карти). Играта стартира от играча, намиращ се непосредствено отляво на големия блайнд.
При кеш игри, преди раздаването на картите, този играч има възможността да направи допълнителен залог, известен като страдъл (Straddle) – залог, който е двоен на големия блайнд. Основното предимство на страдъл залога е, че той „купува“ правото на играча да действа последен в първия кръг на залагане, което му предоставя стратегическо предимство, тъй като може да вземе решение след всички останали.
Първият играч (или вторият, ако има страдъл) има три основни опции:
Всеки следващ играч има същите възможности: плащане, рейз, фолд, и при нужда – ри-рейз (повторен рейз). Повторният рейз трябва да е най-малко равен на предходният рейз.
След края на първия кръг на залагане, дилърът извършва т.нар. Burn – отстраняване на най-горната карта от тестето, която се поставя с лице надолу извън игра. Това се прави за предотвратяване на измами и за запазване на случайността при раздаване.
След това дилърът обръща три общи карти с лице нагоре на масата – това е флопът.
След флопа започва вторият кръг на залагане. Първи действа играчът, намиращ се най-близо вляво до дилъра, който все още участва в ръката. Той вече има допълнителна опция: пасуване (Check) – играчът остава в ръката, без да поставя нов залог, ако преди него не е направен рейз.
Ако някой заложи, останалите играчи трябва да решат дали да:
При недостиг на чипове, играчът може да обяви ол-ин (All-In), като заложи всичко, което има пред аебе си. В този случай се създава основен пот и един или повече странични потове (Side Pots). Играчът в ол-ин може да спечели само частта, до която е допринесъл, докато останалите продължават да се борят и за страничните потове.
След втория кръг на залагане дилърът отново извършва Burn и премахва най-горната карта от тестето. След това обръща четвъртата обща карта, известна като търн (Turn) или четвърта улица, и я поставя на масата.
Следва трети кръг на залагане. В игрите с лимит стойността на залозите се удвоява спрямо предишните кръгове.
Пример:
След като на търна има вече $37 в пота, даден играч може да направи залог от $20. След него друг играч може да рейзне до $60, което води до обща сума от $157 в пота.
Ако един играч направи чек, а после рейзне, след като друг играч е заложил, това действие се нарича чек-рейз – често използвана тактика за прикриване на силна ръка.
След третия кръг на залагане отново се извършва Burn, и дилърът обръща петата и последна обща карта, наречена ривър (River) или пета улица. Следва последният, четвърти кръг на залагане, преди финалното разкриване на картите – шоудаун (Showdown).
Ако след ривъра двама или повече играчи останат в ръката, те трябва да разкрият своите карти. Първи показва картите си играчът, направил последното агресивно действие (заложил или рейзнал). Останалите могат да покажат ръката си, или да мъкнат (Muck) – т.е. да хвърлят картите си без да ги разкриват, ако виждат, че са победени.
Победител е този, който образува най-силната комбинация пет карти, включващи неговите скрити карти (стартови карти) и общите карти на масата.
Ако двама или повече играчи имат еднакви покер ръце (например и двамата имат чифт аса), победителят се определя от така наречения кикър (Kicker) – това е най-високата карта, която не участва в основната комбинация, но може да наклони везните в нечия полза.
Например:
И двамата имат чифт аса, но Играч 1 печели, защото неговият кикър (поп) е по-висок от този на Играч 2 (дама). Ако и кикърите са еднакви, потът се разделя поравно между играчите.
Не всички ръце в покера стигат до разкриване на картите. Във всеки рунд на залагане, ако един играч направи залог (или рейз) и всички останали се откажат, той печели пота незабавно, без да е нужно да показва картите си.
Пример:
В префлоп рунда, ако всички играчи фолднат преди големия блайнд да е на ход, той автоматично печели ръката.
Дори и в добре организирани покер игри могат да се случат технически грешки. Ето как се процедира в някои от най-честите ситуации:
Раздаването се счита за невалидно. Дилърът трябва незабавно да прибере картата, да разбърка отново тестето и да го сече (cut), преди да раздаде нова ръка.
Играта продължава. Откритата карта се заменя с най-горната от тестето (следваща непоказана карта), а обърнатата карта се използва като burn card – тя се отстранява от играта.
Ако обаче повече от една стартова карта бъде обърната, цялото раздаване се анулира и започва отначало.
Флопът трябва да бъде раздаден наново, дори ако се знае коя е допълнителната карта. Това е необходимо, за да се запази честността и непредсказуемостта в играта.
Ако дилърът обърне флопа преди да са приключили префлоп залозите, или флопът съдържа повече от 3 карти, тогава всички карти от масата (включително флопа) се събират и се разбъркват заедно с останалото тесте.
Burn картата остава отделена. След това дилърът сече тестето и раздава нов флоп, без да отстранява нова карта.
Картата се изважда от игра за този кръг, дори ако никой играч не е предприел действие. След това залагането продължава. След края на залозите, дилърът обръща следващата карта (която би била ривър) и я поставя като търн карта. След този кръг тестето се разбърква отново, включително и първоначално извадената карта, без предишните burn карти, и се сече. Последната (ривър) карта се раздава без да се отстранява нова карта.
Ако само един играч получи една допълнителна карта след края на раздаването, тя се връща в тестето и става нова Burn карта. Ако повече от една допълнителна карта са били раздадени, ръката се анулира и се раздава отново.
Когато започне нова покер игра (например при смяна на маса или турнир), позицията на бутона се определя с помощта на раздаване по една карта на всеки играч.
Играчът с най-високата карта получава бутона. Асото е най-високата карта, а двойката – най-ниската. Ако има равенство (напр. двама играчи получат аса), се използва разликата в боята. Редът е следният (от най-силна към най-слаба): ♠ Пики > ♥ Купи > ♦ Кари > ♣ Спатии
Вече си запознат с основните правила на Texas Hold'em. Ако искаш да издигнеш играта си на ново ниво, посети нашата страница с покер стратегии или разгледай още покер правила и съвети, подготвени от нашите експерти.
