Бен Ю посещавал Станфордския унивеситет, но още преди да завърши е знаел, че иска да преследва кариера като професионален mixed-game играч. Той прави своя дебют на турнирната сцена през 2010 г. с второ място на $1,500 limit hold’em shootout турнир на Световните покер серии (WSOP), а на следващата година направи седем влизания в парите на шест различни игри. Той има $527,913 спечелени от турнири на живо, а още повече са печалбите му от игрите онлайн.
В първата статия, която някога съм писал, въведох понятието L – сумата от чипове, които са необходими, за да се играе една ръка на Limit Poker от началото до края – и заявих, че това е ключов инструмент в управлението на стака в този тип турнири.
Сега да преминем към забавните неща – стратегия в конкретни игри, като започнем от Limit Hold'em. Много от идеите тук важат и за другите варианти на играта, но започвам с този вариант, тъй като при него има най-малко променливи, които да бъдат анализирани. L е 3,5 големи залога или 7 големи блайнда.
Някой друг път ще обсъдим по-общи концепции за Limit Hold'em турнирите. Днес искам да пиша за избягването на вариацията с навлизането на дълбочините на турнирите. Вариация може да бъде неясна дума, така че за целта на тази статия ще я определя като "залози и рейзове с малко предимство, без fold equity, особено когато става въпрос за значителна част от вашия стак."
Кога да минимизираме вариацията
Двете най-важни точки, в които да сведете до минимум вариацията, са на балона и на финалната маса. В по-малка степен са от значение и ситуациите покрай приближаващия балон и малко след като той избухне. Това са ситуациите, където скоковете в наградите са най-големи и където загубата на "50 на 50" ситуации е най-болезнена.
В допълнение на това на кой етап от турнира сме, също е от ключово значение да помислите за това колко е L в този случай. В No Limit Hold'em турнира, най-много ви интересува относителният размер на стака – вашият стак в сравнение със стака на другите на масата. Дори и с над средния за масата стак, е нерентабилно да се включвате в маргинални сблъсъци, когато сте покрити. В Limit Hold'em турнирите, единственото нещо от значение е действителният размер на стака. С повече от пет L, не е опасно да се борим срещу голям стак, тъй като загубата на ръка ще ни коства единствено едно от тези L-та.
Начини за ограничаване на вариацията
Фолднете долната част на вашия обхват от ръце за отварящ рейз.
Когато аз се опитвам да обезсиля вариацията, фолдвам минимално печелившите ръце като А-7 от различни бои от хайджак позицията (две позиции вдясно от бутона) или К-9 от една боя от ранна позиция. Рейзването на ръка, която ни носи един процент възвращаемост на инвестицията (ROI) в чипове, ни губи пари, тъй като вариацията успява да изтръгне този един процент от ръцете ни.
Това е основна идея в турнирите, но заслужава акцент в Limit Hold'em поради специфичната структура на играта. В No Limit Hold'em, префлоп рейзът е начин да се придобият чипове с ниска цена; можете да изберете да фолднете при 3-бет. В Limit Hold'em, заради огромните шансове, които получавате, трябва да видите флопа и понякога трябва да направите търн и ривър плащания. Ако приемем, че една и съща ръка във вариантите със и без лимит има една и съща възвращаемост, във варианта с лимит ръката ни е изложена на допълнителна вариация.
Поради тези причини, когато изчислявам маргинални ситуации в турнирите, често се позовавам на правилото на Брендън Тейлър, който след WSOP от 2010 г. е горд носител на гривна в Limit Hold'em турнир. Правилото гласи: "ОК е да фолднете префлоп, но не е ОК да фолднете след флопа."
Ака опонентите забележат тайт игра от вас, те могат да се опитат да ви рейзват с повече ръце, особено на вашия голям блайнд. Поради тази причина, обхватът ви за 3-бетване и за защитаване на блайндовете трябва да отчете този факт. Ако опонентите играят особено агресивно, можете да започнете да играете по-лууз от нормалните си стандарти, независимо, че не искате да играете хазартно. Тези съображения означават, че все още имате "покер игра", но трябва да сте наясно, че отварянето с ръка с малък коефициент на печалба не е печелившо действие.
Не залагайте без fold equity
Преди няколко години, пейзажът в Limit Hold'em игрите се промени. Играчите спряха да ри-рейзват, когато техният обхват е твърде малък, като например, когато са изправени пред 3-бет като префлоп рейзъри. Основната причина е, че играчите започнаха да търсят повече баланс в играта си. С толкова малко ръце, с които може да са ри-рейзне за стойност, ставаше много по-трудно за противника да ни "прочете“ ръката след флопа, ако плащахме всички ръце, вместо да рейзваме по-силната част от тях.
В турнирите, това служи с допълнителна цел – свеждане на минимум процента от вашия стак, който е изложен на риск. След като противниците никога не фолдват още един залог в играта с лимит, рейзът със сигурност ще увеличи броя на чиповете, които сте въвлеки в ръката. Това увеличава хазартната част на играта – нещо, което не искате да се случва. Плащането също така създава по-малък пот след флопа, стимулирайки всички играчи да блъфират и да плащат по-малко. Колкото по-малък е един пот, толкова по-малко си струва да се бориш за него, което води до намаляване на вариацията в стака за всички участващи страни.
Пример от моето участие на 2013 World Series of Poker
Използвах тези принципи в рамките на три дни от битката в $5,000 WSOP limit hold’em събитие през 2013 г. 18 играчи влизаха в парите, като аз имах над средни стак с почти седем L (116 000 при 2 500-5 000 блайндове) при 27 оставащи играчи. Продължих със загубата на шест значителни пота, но запазих залог на четири от тях, оставяйки ме като най-малкия стак, но поне не бях елиминиран на балона.
Веднъж влязъл в парите, започнах бавно да си проправям пътя към финалната маса, въпреки че в нито един момент нямах повече от седем L. Моите инструменти бяха консервативни префлоп фолдвания, блъфове с цел да се възползвам от тайт имиджа ми и някои ол-ин ситуации, където се надявах на късмета. Най-забележителния ми фолд беше на А-Q от различни бои срещу UTG рейз в ръка, която елиминира Стив Ландфиш на десетото място и ми подпечата билета за финалната маса. Там седях вдясно от Доменико де Нотаристефани – лууз и труден за побеждаване съперник, който влезе като един от лидерите по чипове.
Прецених, че той няма да фолдва в повече от десет процента на своите големи блайндове и ако му рейзвах от малкия блайнд, нямаше да се учудя, ако не получа нито един фолд. И поради това предпочетох да не му рейзвам в опит за кражба на блайндовете. След като беше много вероятно никога да не фолдне, ставаше ненужно да надувам излишно пота.
Със сигурност има и компромиси, правени с тази стратегия. Не получавам стойност от силните си ръце, докато Нотаристефани все още можеше да го направи. Също така, в малкото случаи, в които щеше да фолдне, моят лимп му дава възможност да получи безплатна ръка.
Обезсилването на вариацията не винаги води до поемането на консервативна линия. Когато опонентът фолдне, имаме нула вариация - взимаме това, което е в пота. Ако смятате, че има голяма вероятност противникът да фолдне, рейзът става по-добият ход, едновременно за стойност и за избягване на вариацията, която съществува, когато даваме на противника безплатен поглед към общите карти.
Турнирът приключи за мен на седмо място за $31,264. Последният етап от турнира си беше чисто упражнение по управление на стака в Limit Hold'em игра. Никога нямах повече от десет пъти размера на началния стак, така че се чувствах късметлия не само да влезна в парите, но и да достигна до втората си финална маса на Световните покер серии.
Limit Hold'em турнири vs кеш игри
Структурно погледнато, Limit Hold'em турнирите са много сходни с техните сестри от кеш
игрите. Единствените значителни разлики са, че нищо не се взима от пота като рейк (важи за всички турнири) и малкият блайнд не винаги е половината от големия заради покачванията на нивата. В много турнири на живо, има нива, при които малкият блайнд е между 1/3 и 2/3 от големия блайнд.
В Част 2 очаквайте още полезни съвети за това как да играете в Limit Hold'em турнирите.
Управление на стака в Limit Hold’em турнири – Част 2
Източник: cardplayer
