Дара О‘Киърни и Лекси Гавин-Мадър обясняват къде грешат играчите, когато става дума за ICM
Професионалистите: Дара О‘Киърни и Лекси Гавин-Мадър
Къде грешат повечето играчи относно Independent Chip Model (ICM)?
Дара О’Кърни: ICM е концепция, която много играчи разбират погрешно по много причини; най-голямата единична грешка е да го игнорирате напълно и да играете твърде хлабаво. Ако повечето играчи просто играят малко по-стегнато в късните етапи на турнира, те вероятно ще подобрят крайния си резултат.
Въпреки това, една област, където често виждате обратния проблем, са финалните маси. Играта на финална маса все едно е кеш игра е огромна грешка, а играта все едно е сателит също е лоша идея.
ICM натиска обикновено е най-голям, когато наближава балонът на финалната маса. Много често срещано погрешно разбиране е, че скоковете в заплащането са добра мярка за това колко висок е ICM показателя във всеки момент. Точно обратното.
На финалната маса, ICM е в най-екстремната си форма в началото (когато скоковете в заплащането са най-малки) и всъщност намалява с всяка елиминация (и увеличаване на размера на следващия скок в заплащането). Най-големият скок на заплащането във всеки нормален турнир е от второ до първо място, но това е единствената точка в турнира, когато няма ICM!
Друго много често срещано погрешно схващане е, че късите стакове имат най-екстремния ICM. Това е вярно за паричния балон, но на финална маса малкият стак, заедно с лидера по чипове, всъщност са под възможно най-малък ICM натиск.
Лекси Гавин-Мадър: Най-големите митове за ICM са, че рейнджовете преди флопа са подобни на ранните и средните етапи на турнира и че не е нужно да ги коригирате. Това е доста невярно. Вашите RFI (raise-first-in) рейнджове ще се стегнат значително, ако има големи последици от ICM (особено на финалната маса).
Когато става въпрос за вашите RFI рейнджове, е наистина важно да имате блокери. Средните чифтове и ниските конектори от една боя нямат ефект на премахване. Така че вие не блокирате ри-рейз или ол-ин рейнджовете на опонента си.
Основната цел на ICM е да увеличи вашето fold equity и да окаже максимален натиск върху вашите опоненти. Например, нека приемем, че сме на финална маса с 20 големи блайнда. Остават шестима играчи. Нашите RFI рейнджове от UTG ще бъдат доста стегнати, около 16 процента от ръцете, и ще фолдваме чифтове от 2-2 до 9-9.
Знам, че това звучи налудничаво! (Поздравявам Мат Афлек, колега-треньор в PokerCoaching.com, че направи изчисленията на тези RFI рейнджове.) Ръцете, с които искаме да отворим, са сериозно притеглени към блокерите. Всички аса от една боя (A-2s+) и много от нашите комбинации от различна боя A-x (A-5о+). Ръце като K-Qо+ са добри за отваряне, защото блокират много от С-бет рейнджа на опонента ни. Фактът, че тези ръце не играят добре след флопа, няма толкова голямо значение, ако намалява шансовете опонентите ни да ни 3-бетнат преди флопа.
Друг мит за ICM е, че уменията са фактор. Това не е вярно. ICM приема, че всеки играч е еднакъв.
Това, в което повечето играчи грешат относно ICM е, че лимпват в ICM ситуации. Като цяло трябва да играете с по-стегнат рейндж, когато сте на балона или на финална маса. Когато правите рейз, трябва да изберете по-голям размер. Лимпа ви позволява да играете с по-широк рейндж, което не е оптимално за ICM. Освен това, лимпването позволява на опонентите ви да виждат много флопове, но не забравяйте, че ICM цели създаването на fold equity. Така че, стойте далеч от лимпа в ICM ситуации.
Ако сте с малък стак на финална маса, как балансирате изкачването в заплащането (laddering) и натрупването на чипове, за да се опитате да спечелите целия турнир?
Дара О’Кърни: Laddering е терминът, който използваме, когато даден играч сит-аутне, докато друг играч не отпадне, за да си осигури следващият скок в заплащането. 100 процента правилно е да избегнете незначително печеливши места, ако други двама играчи изглеждат така, сякаш ще влязат във война и има нов скок в заплащането. Също така е грешка да стопите блайндовете си на финална маса, за да се опитате да направите нов скок в парите.
Бих могъл да напиша цяла книга за ICM грешките (и всъщност го направих), но за да опростя наистина мнението си, вижте таблицата по-долу. Bubble Factor е мярка за това как загубата боли повече, отколкото удоволствието от победата. Ако имате Bubble Factor 2, това означава, че за всеки $2 equity, вие рискувате да спечелите само $1 equity. Няма да навлизам в изчислението сега, но с Bubble Factor от 2 имате нужда от 66 процента equity, за да оправдаете рискуването на турнирния си живот.
Bubble Factor се променя по време на турнира със средния стак, но средните стакове са тези с най-висок Bubble Factor (ICM натиск). На финалната маса, например, лидерът по чипове има по-нисък Bubble Factor, защото никой не може да го елиминира, но най-малкият стак също има нисък Bubble Factor, защото има най-малко за губене.
Тези фактори не са реципрочни. Когато малък стак играе срещу друг малък стак или срещу голям стак, и двамата играчи имат нисък Bubble Factor. Когато малък стак или чип лидер играе срещу среден стак, той има нисък Bubble Factor, но средният стак има висок Bubble Factor. Ключът при малкия стак е да приложите натиск върху онези средни стакове, на които можете да навредите най-много и които могат да загубят най-много в конфронтация с вас.
Лекси Гавин-Мадър: Ако имате малък стак, това наистина зависи от другите стакове на масата. Ако все още има други малки стакове, останали в полето, тогава можете да загърбите предимствата си с надеждата, че те ще отпаднат. Но ако сте един от малкото останали малки стакове, тогава аз не бих се стегнала или опитала да се изкача по-високо в платените места. Бих търсила място, където да се удвоя бързо, за да мога да натрупам стак и да бъда претендент за спечелване на турнира.
Запомнете, има equity във фолда. Правите пари, докато опонентите ви се елиминират един друг, така че е добре да останете стегнати и да се опитате да се изкачите в платените места.
Не казвам, никога да не блъфирате или да не рискувате на балона на финалната маса или скок в печалбата, защото ще искате да натрупате чипове. В крайна сметка, ако стигнете достатъчно дълбоко, ще бъдете в ситуация, в която буквално всички скокове в заплащането започват да стават значителни. Ето защо ICM става по-малко значим на финалната маса с отпадането на повече играчи.
Например, ако сте стигнали до първите трима играчи и първото място е $100,000, второто място е $80,000, а третото - $60,000, скоковете в заплащането са значителни, но остават само трима играчи. Така че да не се възползвате от определени предимства, за да се изкачите по-високо, не би било умно тук. Играйте, за да спечелите!
Повечето хора знаят, че ICM е важен за балона на турнирите, но има ли значение в ранните етапи и след като балонът се спука?
Дара О’Кърни: Bubble Factor (вижте диаграмата) започва ниско (но противно на това, което повечето хора смятат, той не е 1,0 в началото), след което се покачва рязко на паричния балон до 1,6, преди да спадне значително, след като играчите са в парите. След това се покачва рязко преди финалната маса до 1,7, след което отново се спуска, не толкова рязко, до хедс-ъп играта.
При хедс-ъп играта факторът става 1, или ChipEV, тъй като ICM вече не се прилага. Това са средните Bubble Factor, те ще бъдат много по-високи или по-ниски в зависимост от вашия стак и чип стака на човека, срещу когото играете във всяка ръка.
Не е изненадващо, че средният Bubble Factor е висок на балона, откъдето идва името. Мнозина обаче са изненадани на финалната маса. Той е най-висок точно преди финалната маса и намалява с всяко изплащане. Много играчи биха предположили, че ще бъде най-висок на финалната маса, където наградите са най-големи и стават по-големи с всяко следващо отпадане, но всъщност на последните две маси ICM е най-силен.
Защо Bubble Factor спада с всяко отпадане на финалната маса? Защото всички сте реализирали много equity. Следващият скок в заплащането в турнир от $50, когато има девет души, може да бъде $1,000, след това $2,000, след това $3,200, което се усеща като много, защото паричните суми означават нещо за вас в сравнение с първоначалния ви бай-ин. Но на този етап вашето equity може да е $10,000, така че това не е много. Освен това, след като стигнете до печалбата от $2,000, $2,000 са реализирани от всички останали в турнира, има по-малко от наградния фонд, който все още се оспорва.
Лекси Гавин-Мадър: Бих казала, че не е нужно да се притеснявате за ICM в ранните и средните етапи на турнира. Това е така, защото все още сте далеч от необходимостта да вземате решения въз основа на паричните скокове. ICM всъщност съществува в началото на първата ръка на турнира, но става по-значим с напредването му.
С наближаването на късните етапи, паричните балони, финалните маси и големите скокове в заплащането, трябва да направите някои значителни корекции в някои от стратегиите си. Когато може да е правилно да рейзнете определена ръка или да направите хлабаво плащане в ранните етапи на турнира, може да е неправилно да рейзнете същата ръка или да направите същото плащане, ако сте на балона на финалната маса или ако има голям скок в печалбата.
Мисля, че много играчи правят грешката да се стегнат твърде рано и тълкуват погрешно, когато започне действителната ICM намеса. Те правят ICM фолдове часове преди да започне същинският балон и те или бъстват, или остават с толкова къс стак, че не влизат в парите.
Не бих се тревожила за ICM веднага след спукването на балона. Да, има скокове в заплащането, но те обикновено са малки (освен ако не играете $100,000 High Roller или нещо подобно). Има толкова много волатилност веднага след спукването на паричния балон. Малките стакове отчаяно се опитват да се удвоят, средните стакове се опитват да накажат злоупотребяващите с балона, това е добър момент да натрупате чипове и да нямате ICM притеснения.
