Това ръководство ще се опита да ви научи как да играете с малки потове в покер турнирите. То е предназначено да ви задържи максимално дълго в турнира като ви научи как да не надувате повече от необходимото потовете чрез залагането на твърде голяма сума твърде рано. Целта на стратегията е да се опитате да увеличите стойността на залозите си на ривъра чрез прикриване на силата на вашата ръка и да ви даде възможността да се измъкнете от капаните и ри-рейзове с колкото се може по-ниска инвестирана сума. Малките ще ви позволят да продължите да държите контрола на ръката и няма да позволят да стигнете до точката, когато вече сте ол-ин, преди това да е наистина необходимо.
Колко пъти през първите няколко нива на турнирите виждате някой да рейзне 10-20 големи блайнда? Блайндовете са 10/20, но въпреки това някой рейзне до 250 от средна позиция без лимпъри или каквото и да е действие преди него. Двама души плащат и изведнъж най-малко един от тях е отпаднал от турнира. Човекът, който първоначално е рейзнал до 250, е направил фаталният резултат за някой от тримата неизбежен чрез надуването на пота на твърде ранен етап от играта. Разбирането на причините за направения рейз е просто нещо и повечето хора са го усвоили, но колко да заложиш е умение, което на повечето хора им липсва. Това е мястото, където управлението на турнирния ви стак придобива първостепенно значение.
Рейзът е един вид декларация на сила в покера. Това е обявяване на война срещу масата, казвайки, че ръката ми е по-добра от твоята. Има две основни причини за направата на рейз: 1) За да намалите броя на играчите в ръката 2) за да направите пари. Трябва да искате да разкарате по-слабите ръце от ръката, за да увеличите шансовете си за спечелване на пота. Можете също така да инвестирате пари, когато смятате, че имате най-добрата ръка. Но кой ще тръгне да плати по-голям от нормалния рейз? Друга силна ръка, разбира се! Покет попове ще могат да победят покет аса при шоудаун в около 17% от времето. Кой би бил толкова глупав, че да плати огромен залог със сравнително слаба ръка?
В турнирите всеки чип е от значение и не можете да си позволите да загубите без причина нито един. Защо? Защото вие трябва винаги да бъдете пред увеличаващите се блайндове. Залозите се правят на база на размера на големия блайнд. Всеки път, когато блайндовете се качат на следващото ниво, чиповете струват по-малко в сравнение с големия блайнд. Помислете за сюжет, при който сте в средата на голям турнир със стак от 3 000. Блайндовете са 75/150, така че имате 20 останали големи блайнда. Сега блайндовете се качват нагоре – 100/200 – и вече, без да има никаква промяна в размера на стака, имате само 14 останали големи блайнда. Вашият стак е загубил 25% от стойността си спрямо големия блайнд.
Сумата на залога, необходима за спечелване на ръката, също трябва да се увеличи заедно с увеличаването на пота. Залогът трябва да бъде достатъчно голям, за да могат пот шансовете (pot odds) да не излезнат правилни за плащащия. Изчислението им до голяма степен зависи от случилото се до момента. Това се нарича ефект на зависимостта от предишните действия. Един оувърбет преди флопа ще определи колко точно ще трябва да заложите след флопа. След като търн и ривър картите бъдат поставени на борда, потът ще стане по-голям и ще трябва да заложите повече, за да спечелите. В по-голямата част от времето е най-добре за вас да предпазите пота от нарастването му до прекалено големи размери, при които ще сте принудени да заложите голяма порция от стака си, за да продължите да играете по правилния начин. Трябва да се опитате да запазите размера на пота в разумни граници, тъй като в повечето случаи ще залагате с добри ръце, но не и с най-добрата възможно ръка. Ефектът на зависимостта от предишните действия също работи за сумата, която играч трябва да ри-рейзне, за да ви изкара от пота. Ако вие залагате в размер на половината пот, той ще трябва да заложи три пъти по-голяма сума, за да се получи достоен рейз, но когато залагате колкото е целия пот, единственият му ход е ол-ин, освен ако нямате дълбоки стакове.
Префлоп
Стандартен рейз, ако сте първият влизащ в пота, е рейз в размер на 3 големи блайнда. Трябва да увеличите тази сума, ако има лимпъри преди вас. Трябва да добавите един голям блайнд за всеки лимпър в пота преди вас. Например, блайндовете са 100/200 и има двама лимпъри преди вас. Залогът трябва да бъде 1 000 (5 големи блайнда) = 600 стандартен рейз + 400 за лимпърите.
Причините за това са прости. Искате да заложите достатъчно, за да принудите слабите ръце да фолднат, но не и за да попречите на един или двама плащащи. Това създава изолация и ви помага да правите пари чрез увеличаване на шансовете за спечелване на ръката. Чрез правенето на тези стандартни рейзове, не инвестирате повече от необходимото, за да постигнете това. Можете да фолднете без притеснение, ако някой ви направи рейз, който не искате да платите, защото сте инвестирали само 3 големи блайнда. Също така намалявате количеството, което някой трябва да заложи, за да направи разумен рейз. Това ще направи по-лесно за вас плащането на този рейз и оставането в ръката.
Пример 1: Намираме се в ранните етапи на голям турнири и вие сте на пълна маса с 10/20 блайндове. Вие все още имате вашия 1 500 чипа начален стак. Получавате А-J от късна позиция и сте първи в пота, така че правите рейз до 60. Бутонът прави рейз до 200. В този момент, ако искате, можете да си тръгнете от ръката съвсем лесно, тъй като по този начин ще загубите само 60 чипа. Можете да платите и ще знаете, че 200 също не е много голяма част от вашите чипове. Ако не ударите нищо след това, можете да фолднете и все още ще имате напълно достатъчно чипове, за да продължите да играете.
Пример 2: Използвайки същата ситуация като горната, отново получавате А-J от късна позиция и се опитвате да откраднете блайндовете. Не искате да има нито едно плащане, така че правите рейз до 150 чипа. Бутонът и този път ри-рейзва. Този път само че ри-рейзът ще бъде в размер на около 400-500, за да се опита да ви отстрани от битката. Вече не може да заложи само 200. В случая ще форсирате ръката до по-голям пот, отколкото е необходимо да го правите. В този момент сте принудени да се откажете, понеже не искате да инвестирате 1/3 от стака си с това плащане. Ако платите в този случай, потът вече ще бъде почти 1 000 чипа. Един последващ залог с размер на пота от опонента ще ви изправи пред дилемата или да заложите всичките си чипове, или да фолднете и да останете с 2/3 от оригиналния си стак още по време на първото ниво на блайндовете. След това ще трябва да играете много по-тайт, за да се опитате да се върнете до началното си положение.
Ол-ин залог преди флопа се използва само в няколко ситуации. Когато имате под 10 големи блайнда стак, единственият ви залог трябва да бъде ол-ин (с какви карти да го направите зависи от вас). Друга ситуация е когато някой ри-рейзне и ви постави пред решение фолд или ол-ин. Например, имате 15 големи блайнда и правите стандартен рейз от 3 големи блайнда. Какво правите в случаите, когато някой ри-рейзва до 7 големи блайнда? Изправени сте пред критичното решение да влезете ол-ин или да се откажете от ръката. Виждате ли стойността на стандартния префлоп рейз тук и ефекта на зависимостта от предишните действия, който я е създал? Можете да фолднете в тази ситуация и няма да останете с критично малък стак, защото все пак ще имате 12 големи блайнда пред себе си. Ако бяхте рейзнали първоначално до 5 големи блайнда, щяхте вече да сте станали твърде ангажирани с пота, без дори да го осъзнаете. Чрез правенето на по-голям от нормалното рейз, ще се оставите с твърде малък стак, ако след това фолднете.
В част 2 ще ви разкажем как по най-добрия начин да управлявате риска в покер турнирите и след флопа.
