Фараз Джака, Ник Петранджело и Дейвид Бейкър споделят мислите си
Можете ли да споделите как се възползвате от позицията в турнирите?
Фараз Джака: Да имаш позиция е едно от най-важните неща в покера, защото ти дава наистина голямо предимство. В дългосрочен план, на която и да е покер маса, обикновено ще печелите голяма част от парите си от играча отдясно и ще губите най-много пари от играча отляво.
Една от причините, поради които позицията ви дава предимство, е, че играчът с позиция получава много по-голям контрол върху крайния размер на пота. Представете си, че даден играч стига до търна с ръка със средна сила, която е достатъчно добра, за да направи залог за стойност с нея, но която също се нуждае от защита и не иска да поставя купища чипове в пота. Можем да заложим малко и да чекнем на ривъра. Ако сте имали същата ръка извън позиция, играчът в позиция може да ви принуди да платите повече, за да стигнете до шоудауна.
Също така това просто улеснява извличането на максимална стойност, когато ударите голяма ръка. Представете си, че някой рейзва от ранна позиция, вие плащате от МР с покет тройки, СО и бутона също плащат. Флопът идва с A-7-3 rainbow и префлоп рейзъра чеква. Тук не е ясно дали СО или бутонът са ударили този флоп или не. Ако е така, бихте искали да заложите. Ако не, бихте искали да чекнете, за да им позволите да блъфират или да наваксат, като ударят нещо на търна. Сега си представете същия този сценарий, само че сега сте на бутона. Всички останали играчи ще разкрият (до известна степен) дали имат нещо на борда или не, преди да дойде вашият ред да действате и след това ще вземете решението си с повече информация.
Едно от нещата, които можете да направите, за да се борите за позиция, е да 3-бетнете с ръка, с която иначе бихте платили. С 3-бета елиминирате играчите, които са след вас, за да сте сигурни, че имате най-голям шанс за позиция в ръката след флопа. Можете също така директно да спечелите ръката още преди флопа с този 3-бет. Това може да не изглежда много, но в дългосрочен план може да окаже разлика, особено по-дълбоко в турнирите, когато чиповете са важни.
Ник Петранджело: При всяка форма на покер, независимо дали става въпрос за турнири, кеш игри, Sit&Go, No-Limit Hold'em, Short Deck, Pot-Limit Omaha и т.н., играчът в позиция винаги ще има стратегическо предимство, поради структурата на залаганията. На теория, понятието предимство на позицията е очевидно, дори само от разглеждане на прости данни за рейнджа. За да се разбере фундаментално недостатъка в позицията, мисля, че е важно да се изследва какво е вашето equity спрямо очакваната стойност (EV).
Какъв е процента на вашето equity в пота, за който играе рейнджа ви, а EV е очакваната сума пари, която този рейндж ще направи. В рейзнат пот, редица чифтове ще имат сходно или идентично equity в някои случаи, но дори и в случай на подялба от 50/50, играчът в позиция ще има по-високо EV и следователно ще печели повече пари от пота, най-вече поради позиционното си предимство.
Нека илюстрираме тази концепция с просто сравнение на рейнджовете. Играем дълбоко със 100 ВВ (големи блайнда) и рейзваме от hijack, правейки стандартният залог от 2.4x, или каквото и да е стандартно за вашата игра, с приблизително 30% от ръцете. Големият блайнд защитава своите 60% и виждаме флопа. Той идва с ::7s::5h::4d. Сега, ако замразим ръката тук, и двата рейнджа имат около 50% equity, което означава, че ако просто чекнем, играчът извън позиция и играчът в позиция ще спечелят една и съща сума с течение на времето.
Въпреки това, поради недостатъка на позицията на големия блайнд, дори и на нисък борд, който удря рейнджа за защита на биг блайнда, играчът в позиция ще има по-високо EV, въпреки че има почти идентично equity. Причината за това е проста, играчът извън позиция просто не може да защитава достатъчно своите средни по сила ръце, за да реализира своето equity. Той има много неща с високи карти, като K-Qs, K-Js и т.н., които са с 40-50% equity. Но той трябва просто да чек-фолдне на флопа при С-бет от страна на играча в позиция. Този клас ръце губят своето equity и се принуждават да фолднат срещу някои ръце с много ниско equity, които играчът в позиция използва в своята С-бет стратегия, като ръце от типа на Т-9, J-Т и Q-Т, които са с 25-30% equity.
Това фундаментално сравнение е в основата на недостатъкът на позицията. Ако се опитаме да защитим тази част от нашия рейндж, като плащаме повече С-бетове с високи карти, стратегията на играча в позиция ще започне незабавно да се възползва от барела на търна и ривъра. И като играч извън позиция, нямаме друга стратегическа възможност, освен да фолднем част от своето equity и да позволим на опонента ни да реализира своето EV предимство.
И така, защо тази концепция е толкова важна? След като разберем основите и започнем да идентифицираме тенденциите и моделите в играта на опонентите ни, можем да използваме позицията, за да се възползваме максимално от техните тенденции и да генерираме още по-голямо EV предимство.
Дейвид Бейкър: Не е нужно да бъдеш световен шампион, за да разбереш, че позицията е един от най-важните фактори в покер ръката. Това важи особено за турнирите. Всяка ръка може да бъде последна, а когато имате позиция вие ще бъдете човека, който ще решава какъв ще е размера на пота и често ще определяте колко хора ще продължат в ръката.
Има няколко начина да използвате позицията си за максимална ефективност. В пот с няколко играчи, например, можете да решите, че ръката ви играе по-добре хедс-ъп. Например, флопнали сте топ чифт на полукоординиран борд. Можете да изберете достатъчно голям размер на залога, за да предизвика екшън само от един играч. Тогава на следващите улици той вероятно ще ви чеква. В този момент можете да решите да поддържате пота по-малък или да го надуете, въз основа на търна или информацията, която получавате от опонента си. Когато сте извън позиция, това е много по-трудно, защото последният, който действа, може да заложи с чифт, дрол или просто с въздух. Изправянето пред чужди залози винаги е по-голямо предизвикателство от това вие да залагате.
Колко важно е да си във водеща позиция в ръката и да си агресор?
Фараз Джака: Да водиш в ръката, когато това е възможно, е изключително ценно. Това помага да запазите рейнджа си неограничен, така че да можете да представите различни нътс ръце. От друга страна, това ви позволява да не давате equity на опонента си. Плащащият може да спечели само ако ръката му издържи до шоудауна. Залагащият може да спечели по два различни начина. Той може да спечели при шоудауна, но може и просто да спечели пота, като убеди опонента си да фолдне. Когато сме лидери в ръката, можем също така да накараме опонентите да фолднат по-добри ръце. Поемането на водещата позиция обикновено означава да рейзвате префлоп, вместо да лимпвате. Това може също да означава да 3-бетвате префлоп, вместо да плащате чужд рейз, така че да станем агресори с по-силния рейндж преди флопа.
Ето пример. Бутонът рейзва и ние плащаме с ::Ks::Ts от малкия блайнд. Бордът идва с A-8-4 и ние чекваме. Опонентът залага, ние фолдваме. Оказва се, че е имал ::Qs::Js. Ами ако вместо това 3-бетнем преди флопа? Тогава ние ще бъдем този, който С-бетва, а той ще бъде този, който фолдва. Никой от нас не удря нищо, но агресора често принуждава другия играч да фолдне equity.
Друг пример е рейза с покет тройки. Бутонът плаща и флопът идва с A-9-5. Решаваме да С-бетнем, за да представим асо и бутонът прави много разумно фолдване с покет шестици. Представете си, че просто бяхме лимпнали префлоп, тогава е много по-трудно да представим това асо и да предизвикаме фолд от покет шестиците, което е и по-добрата ръка.
Ако не сте свикнали да използвате тази по-агресивна линия, това вероятно ще ви постави в някои спотове, с които не сте запознати или не се чувствате комфортно. Това може да ви струва пари в краткосрочен план. Но изпадането в тези неудобни спотове е единственият начин да изведете играта си на следващо ниво. Най-добре е да мислите за тези чипове, загубени в краткосрочен план, като за инвестиция във вашата игра.
Ник Петранджело: Като имаме предвид само EV (положителната или отрицателната очаквана стойност на вашия стак) засега (ще стигнем до предимството на позицията в ICM сценариите по-долу). Когато съм в позиция, мечтата ми е да вложа точно толкова пари в пота, колкото искам. Това се отнася до моментите, в които ние сме в позиция, в потове с един рейз, срещу играч, който е отворил, срещу BB. Тенденциите, които позволяват на играча в позиция да манипулира размера на пота и размера на залозите, въз основа на силата на ръката му, обикновено се коренят в общата пасивност и/или лоши основи на С-бетовете. Тук има няколко преобладаващи тенденции.
Независимо дали играем в пот с един рейз срещу BB или срещу отварящият играч, повечето играчи не могат да достигнат честотата на чек-рейз, която би трябвало да достигнат. Това означава, че трябва да накажем играча извън позиция със залози с лека стойност, залози с добри ръце с високи карти или с ниски чифтове и като цяло да оразмеряваме нашите залози въз основа точно на това, колко струва нашата ръка.
Нека се придържаме към нашия пример с hijack срещу BB и борд с 7-5-4-rainbow. Ако тук имаме Q-Q, ние вкарваме С-бет за 70% в пота. Търнът идва с поп. Вероятно тук трябва да залагаме в около 60% от случаите с нашия рейндж и много по-рядко с Q-Q. Защо? Тъй като можем да бъдем издухани от ръката чрез агресивен чек-рейз с 9-6, A-8, 6-2 и т.н. Ако обаче решим, че опонентът ни ще фолдне или ще плати с дролове и ръце с един чифт, и като цяло чек-рейз стратегията му не съществува, тогава можем да направим залози за стойност и защита. Особено с рейндж като нашия, който се възползва добре от допълнителна стойност и защита. Поставянето на тези тънки залози за стойност и защита е моят номер в експлоатацията на играчите извън позиция, които са твърде пасивни.
Заедно с липсващите чек-рейз блъф честоти, играчите извън позиция са склонни да не използват слоуплея. И дори и да чекнат на флопа за слоуплей, те често пропускат чек-рейза на флопа. Това се отнася най-вече за потове с един рейз или потове с повече играчи – един отварящ и един флатващ играч в позиция. Например, ние играем със 100 ВВ, hijack рейзва и ние плащаме от бутона. На флопа идва K-5-4 rainbow. На теория играчът извън позиция трябва да има много пасивен С-бет рейндж, като влага пари в пота в по-малко от 30% от случаите и му липсва стабилна чек-рейз стратегия. Това означава да чеквате много ръце със силна стойност, като A-A, A-K, 5-5, 4-4 и т.н. Вярвам, че на практика играчите извън позиция са склонни твърде много да С-бетват тук и не виждат толкова чек-рейз възможности и определено не чек-рейзват на блъф.
Когато съм уверен, че опонентите ми няма да чек-рейзнат с A-6 тук, или с някой гътшот, или A-xs, мога да заложа още много за стойност и защита със средната част на моя рейндж. Също така мога да използвам някои от моите „блъфове“ с високи карти, за да изчистя своето equity и да започна да правя барели. С придвижването към по-късните улици, ако усетя, че опонентът ми няма да чек-рейзва на търна, след чек-кол на флопа, или ако му липсва добрия размер на рейза спрямо моите малки залози на търна, мога да го накажа със залози за стойност и защита. Също така мога да добавя някои блъфове с високо equity, с които обикновено трябва да чеквам по-често, и мога да избера размерите, които ми носят най-много пари във вакуум.
В допълнение към тези EV експлойти и стратегии, предимството на позицията е още по-мощна в ICM условия. Когато покриващият стак има позиция близо до балона или на финалната маса, той е в състояние да окаже максимален ICM натиск върху рейнджовете на играчите извън позиция, тъй като те често ще бъдат принудени да играят по-пасивно след флопа и да улавят блъфове значително по-стегнато. В крайна сметка предимството на позицията е стратегическа област, в която колкото по-добри са вашите наблюдения върху опонентите ви, толкова повече можете да увеличите въздействието си и ще можете да откраднете още повече EV.
Дейвид Бейкър: Да си агресор в ръка може да бъде много ценен инструмент. Не само в ръката, но и в поредица от ръце. Добре подбраният момент за агресия може да бъде ефективен начин да объркате опонентите си. Когато съм уверен, че ще играя с опонентите си през целия ден, обичам често да влизам във водеща роля. Тъй като това е рядка стратегия, това ги поставя в позиция, в които не са били. Агресивна игра с посредствени ръце, с нищо, с монстър ръце.
Понякога обичам да използвам тази стратегия. Нека се опитат да се „настроят“, като плащат или рейзват. Тогава бъдете готови да окажете агресия с монстър ръце и ги накарайте да допуснат огромни грешки. Използвах тази стратегия на финалната маса на L.A. Poker Classic. Това често караше опонентите ми да се чудят какво правя, но аз имах план.
Важното нещо, което трябва да запомните тук е, че когато действате с агресия, трябва да имате план. Ако планът е агресия и фолд, тогава се придържайте към него. Не всички отигравания трябва да работят сами за себе си. Турнирът е дългата игра. Използвайте всяка ръка не само, за да увеличите стойността на тази конкретна ръка, но и за да увеличите стойността си в целия турнир. Не забравяйте да използвате тези стратегии срещу опонентите, които им обръщат внимание. Ако се опитвате да правите това, трябва да сте сигурни, че го правите срещу опонент, достатъчно осведомен, за да се хване в капана.
