Покер професионалистът говори за основите на стратегията
През първото десетилетие на 2000-те години популярността на покера нараства, докато широката публика гледа как Крис Мънимейкър печели главното събитие на Световните серии по покер през 2003 г. След това експлозията на интернет покера направи играта по-достъпна за всички по света.
Повечето покер стратегии от онези ранни дни на Покер бума биха се считали за много базови днес, а понякога и напълно погрешни. Докато се вливаха повече пари в играта и все повече хора бяха готови да играят покер с по-високи залози, някои играчи се възползваха от възможността да прогресират до следващото ниво.
Тези играчи разработиха това, което днес наричаме стратегия за оптималната игра (GTO) и тя непрекъснато си проправя път към масите. Чрез своята книга „Modern Poker Theory“, публикувана през 2019 г., покер професионалистът Майкъл Асеведо се опита да пренасочи тези съвременни теории към масите по начин, който е лесно разбираем за тези, които никога не са чували за концепцията.
Асеведо е бивш математик и е бил част от екипа, разработил един от най-модерните GTO солвъри на планетата. Той играе предимно онлайн и в някои от най-големите турнири, които онлайн покерът може да предложи. Card Player се срещна с Асеведо, за да обсъдят основите на стратегията, изложени в книгата му.
Нека се потопим в историята ти. Кога реши да играеш професионално и колко бързо се придвижи по лимитите?
Напуснах работата си, за да играя професионално през 2013 г. Тогава играех кеш игри на живо, но поради лошото управление на банкрола, изгубих почти всичко до юни 2014 г. Едва успях да вляза в онлайн стейк група, която ми предложи коучинг и банкрол, за да играя МТТ на $5 - $10.
Изгледах над 200 треньорски клипа през първите три месеца. След шест месеца вече биех турнирите за $22 и получих възможност за треньорска сесия с Джон Ван Флийт, известен онлайн като „Apestyles“. Имах късмет и станахме приятели с него. Той ме покани в седмичната си GTO група, с някои други играчи от световна класа като Стивън Чидуик, Елио Фокс, Дилън Линде и Мартин Козлов.
Тогава много бързо се придвижих по лимитите. Скоро побеждавах $55 турнирите и започнах да тренирам играчи на по-ниските лимити. Около една година след стартирането на онлайн обучението ми побеждавах $109 и $215.
Къде се намираш в покер кариерата си в момента? Кои са основните ти игри и лимити?
В последната година и половина играх в големите онлайн покер серии като SCOOP и WCOOP, където играя предимно в турнири, вариращи от $55 до $2,100. Имам среден вход от $360, но се пробвам и в събития за $5,000 и $10,000. Също така всяка година се насочвам към Световните серии по покер, където играя кеш игри на $5 - $10 и $10 - $20 No-Limit Hold’em и турнири, вариращи от $500 до $5,000, заедно с главното събитие.
Бих искал да вляза в супер хай ролерите и покера на живо, но мисля, че би трябвало да вложа много повече обем, отколкото сега, да започна да пътувам, а и имам много банкрол съображения. Никога не съм бил грайндър и също обичам да тренирам и да създавам покер съдържание. Така че, засега съм много доволен от сегашните си лимити и не съм сигурен дали искам да се откажа от начина си на живот, за да преследвам славата.
Твоята книга изглежда е фокусирана върху GTO стратегията. За някой, който може би не е чувал за това преди, какви са основите на GTO стратегията и как тя се различава от експлоатационната стратегия на „старата школа“?
В света на покера GTO се използва като синоним на математическата концепция на Равновесието на Наш. Може би най-лесният начин да се мисли за GTO или за оптималната теория на игрите е в смисъл, че GTO е стратегия, която не може да бъде победена. Така че, ако всички играчи на масата играят GTO, те няма да печелят или губят и единственият победител ще бъде казиното, заради рейка.
Но за щастие, никой не може да играе перфектно GTO. На първо място, това се дължи на цялостното решение на играта, което все още не е намерено и може би никога няма да бъде, поради сложността на покера. И второ, защото е много трудно постоянно да играем по такъв балансиран начин. Компютрите могат да го правят и да играят всяка комбинация от неговия рейндж с математическа точност, но за нас хората това просто не е възможно.
Понастоящем ние разполагаме със софтуера, достатъчно мощен, за да могат компютрите да намерят наистина добри GTO решения, в почти неограничен брой ситуации, в рамките на даден набор от параметри. Тези решения са достатъчно добри, за да победят дори най-добрия човешки играч. Тъй като GTO не може да бъде победен, всяка стратегия, която се отклонява от GTO, или ще направи същата сума, или ще загуби пари. Това прави GTO стратегиите толкова примамливи. Представете си, че играете със стратегия, която не може да загуби от никоя друга.
В миналото повечето играчи имаха сериозни пропуски в играта си. Играта с експлоатационен стил, без много мисъл за вашите собствени пропуски, беше много изгодна. Но тъй като средностатистическите играчи стават по-квалифицирани, съотношението на добрите към лошите играчи постоянно се увеличава. Това води до по-малки предимства, защото бдителните играчи се опитват да ни експлоатират едновременно, когато ние се опитваме да направим същото с тях и вече няма как да си позволим лукса да игнорираме собствената си игра.
За да задълбочим този въпрос, чух играчи да говорят как използват смес от GTO и експлоатационна стратегия. По принцип те се отклоняват от GTO, когато смятат, че това е оптимално. Това ли е еволюцията, до която сме достигнали след GTO стратегията? Как подхождаш към играта? Придържаш се строго към GTO или смесваш и двата стила?
Както споменах преди това, никой не играе перфектно GTO. Това отваря вратата за експлоатационна игра, когато опонентите ви имат пропуски в играта си. Можете да се отклоните от основната, балансирана стратегия, за да се възползвате от слабостта на опонента си, и да увеличите рентабилността си, но по този начин вие също се отваряте за експлоатация. Като цяло трябва да се стремите да бъдете балансирани и възможно най-неексплоативни, когато се сблъсквате с много трудни опоненти, като същевременно трябва да се възползвате максимално от слабите играчи. Най-добрите играчи в света са тези, които могат да направят това.
GTO стратегията е доста ориентирана към математиката по очевидни причини, но можеш ли да изработиш тези числа на масата? Занимаваш ли се с математика или по-скоро разчиташ на работата далеч от масата, която ти дава усещане за това кое е точно в момента?
GTO моделите не е нужно да се следват сляпо. Вместо това те ни помогнат да подобрим цялостното си разбиране за играта, за да можем да вземаме по-добри, по-образовани решения, които ще доведат до по-големи печалби в дългосрочен план. Това се постига чрез работата извън масите.
Една от концепциите, до които се докосваш в книгата си, която набира все по-голяма популярност, е рейндж спрямо рейндж, за разлика от ръка спрямо ръка. Сега можем да чуем термина „предимство на рейнджа“, който се използва много. По време на игра, кога трябва да мислим за рейндж спрямо рейндж и кога за ръка спрямо рейндж?
И двете са наистина важни. Ключовата идея е, че винаги трябва да играете с ръка в контекста на целия си рейндж. Виждам много играчи да правят грешката да мислят само за ръката.
Имаш цял раздел в книгата си, посветен на обучението на играчите за това как да използват различни покер софтуери. Колко важно е използването на този софтуер, за да станеш по-добър играч? Колко високо можеш да се издигнеш по лимитите, преди да започнеш да се занимаваш със солвъри?
Това е труден въпрос. Повечето от най-младите топ играчи в света използват GTO солвъри или данните, получени от тях по един или друг начин. Но все още има някои стари играчи като Патрик Антониус, с който имах удоволствието да се срещна наскоро, които никога не са се забърквали със солвъри. И все пак те все още могат да смажат най-големите и трудни кеш игри.
През последното десетилетие покер стратегията направи огромни стъпки напред и игрите станаха много по-трудни, тъй като стратегиите стават все по-сложни и роботизирани. Притесняваш ли се от това? Тъй като играчите се приближават до решаването на играта, смяташ ли, че играта ще остане популярна и победима?
И да, и не. Някои варианти като Head-Up Sit-n'-Go и Head-Up Cash са почти мъртви. Други варианти като 6-Max кеш игрите и Jackpot Sit-n'-Go умират. MTT турнирите ще продължат да бъдат побеждавани дълго време, поради сложността им, а покерът на живо вероятно никога няма да умре.
Мисля, че можем да направим паралел с шаха. Изминаха много години, откакто компютрите станаха по-добри от хората в шахмата и въпреки че гросмайсторите могат да запомнят първите 20 хода, все още има големи турнири по света. А хората, които обичат шаха, ще продължават да го играят толкова дълго, колкото им се иска.
Ако покерът има нещо в своя полза, в сравнение с шаха, това е вълнението и тръпката да направите голяма ръка, да изкарате откачен блъф или да спечелите много пари или престижна титла. И това не може да бъде отнето, без значение колко трудни са игрите и вероятно най-важното в покера е, че всеки ден всеки може да спечели. Аматьорите могат да победят световни шампиони и да имат наистина готина история, която да разказват до края на живота си.
