Крис Мънимейкър и PokerStars се превърнаха в такива синоними един на друг през последното десетилетие, че е трудно да си спомним времената в покера, когато покер звездата и най- голямата онлайн зала в света не бяха заедно.
Чували сме историята за свързването на техните съдби на няколко пъти, но тя никога не престава да ни учудва как една случайна поредица от събития през 2003 г. промениха покера толкова много.
Навлизайки във второто си десетилетие като едни от основните лица на покера, Мънимейкър и PokerStars сега са изправени пред нова ера – PokerStars имат нови собственици в лицето на Amaya Gaming и много неща се променят в компанията, а Мънимейкър се опитва да запази играта си на нивото на следващото поколение от покер суперзвезди.
По време на Европейския покер тур в Прага, Мънимейкър даде обширно интервю, в което ни помага да разберем повече за миналото и настоящето на една от най- успешните връзки в покера, живота на една покер знаменитост и идеите му за това как да разкаже на децата си една невероятна история за покера и живота.
Както всички знаем, PokerStars беше продаден. Това ли е краят на една ера за един от техните основни герои?
Не. Продажбата на една компания е обичайна процедура на бизнес ниво.
Има нови собственици и те се опитват да разберат в каква посока искат да се насочат. И ако двамата партньори вървят в една посока, те би трябвало да успеят да пристигнат заедно.
Особеното в нашия случай, е че аз познавам компанията от нейните най- ранни дни. И, другото ключово нещо, е, че Amaya Gaming остави на работа голяма част от предишните служители на компанията.
Така че аз съм с надеждата за едни много проспериращи отношения между мен и PokerStars за много дълъг период от време.
Вие бяхте много важна глава в историята на успеха на PokerStars. Разкажете ни историята за това какво се случи преди титлата ви от Световните серии по покер и какво представляваше PokerStars в ранния етап на развитие на залата.
Един приятел ми каза през 2002 г., че трябва да пробвам играта на онлайн покер. Имах известен опит с казино игри в интернет и бях останал с впечатление, че никой не печели от тях.
Така че в началото бях много скептичен, но след две седмици все пак реших да дам шанс на PokerStars да ме грабне. Към този момент Paradise Poker беше най- големият играч на пазара на онлайн покера, а Party Poker беше залата на второ място по посещаемост. Stars бяха просто една малка зала.
По това време ми доставяше огромно удоволствие да играя Лимит Покер на лимити $5/$10 или $10/$20. Тогава Лимит Покерът беше моята игра.
Играех около 15 до 20 часа седмично и веднъж се озовах по погрешка в сит ен гоу турнир, защото лобито на залата тогава не беше толкова лесно за ориентиране, колкото е днес. И изведнъж се оказах в сателит за Основното събитие на Световните серии по покер и, както знаете, го спечелих.
Така че след това, по време на сериите, пътувах до Лас Вегас, където двама души от екипа на PokerStars ме чакаха в хотел. Те ми дадоха една торба и един екип с логото на компанията, казаха ми, че имам много готино име и след това ме изгониха през вратата, казвайки "ще се видим".
И след това стигнахте до Ден 4...
Да, и тогава момчетата от PokerStars започнаха да стават по- заинтересовани от моето участие на турнира. От този ден ние започнахме да излизаме всяка вечер и аз се запознах с много интересни хора от покер сцената.
Преди моето пътуване до Вегас знаех само Дойл Брансън, Джони Чан и Фил Хелмут и това беше всичко.
Играх, например, с Дан Харингтън и дори нямах представа кой е той. И няколко дни по- късно вече всички знаеха кой съм аз...
Ти беше големият шанс на PokerStars да започнат една огромна маркетингова кампания. Показаха ли ви колко важен сте?
Първите няколко години на работа със семейство Шайнберг определено бяха уникални.
Вие бяхте част от семейния им бизнес...
Точно така. Ако имах нужда от нещо, винаги можех да се обадя на Марк или Исай.
Ако исках да отида на Карибското приключение на PokerStars, просто правех едно телефонно обаждане до големите босове и те лично вземаха решението.
Не е имало форми за попълване и в договора ни нямаше нищо, което да казва дали мога да отида на този или онзи турнир. Марк Шайнберг, например, беше с нас на круизния кораб за първото на Карибско приключение и никой от персонала не знаеше кой е той.
Исай беше много достъпен човек през първите две години, но след това, разбира се, се превърна в много зает бизнесмен. Но, като се върнем в началните дни на възхода на компанията, наистина можех да му се обадя по телефона, той със сигурност щеше да ми вдигне, и просто да му кажа: "Хей, какво става?"
Те вложиха целия си маркетингов бюджет на тези Световни серии по покер през 2003 г. и техният бизнес скочи с 1,000% в деня, в който финалната маса бе излъчена. Това ми даде нещо като доживотен кредит на доверие сред шефовете (смее се).
...
Във втората част очаквайте продължение на интервюто с Крис Мънимейкър.
Част 2-ра
