Джонатан Литъл споделя стратегията си за финалната маса
Докато пиша това съм на Бахамските острови за PokerStars Caribbean Adventure, но този път, вместо да играя, коментирам. Днес ще споделя с вас една особено интересна ситуация, която илюстрира един силен начин на игра, когато сте с голям стак на финалната маса.
В Super High Roller събитието с вход $ 100,000 Брин Кени държеше чип лидерството с около 80 големи блайнда, а останалите трима играчи имаха около 20. Това бе фантастично място за него, защото трите къси стака имаха основание да избягват всякакви ол-ин конфронтации, с по-малка от премиум ръка, защото ако не се справят, ще трябва да се отправят към кеш гишето, а всяко място по-нагоре в крайното класиране носи огромна сума пари.
- $ 1,492,340
- $ 1,077,800
- $ 686,960
- $ 521,140
Тази ситуация често завършва като война с предвещан край, защото късите стакове едва ли ще спечелят събитието, освен ако не се удвоят, но могат лесно да се придвижат с едно или две места по-високо в крайното класиране, особено ако някой от другите къси стакове направи грешката да "играе за победа".
Като се има предвид това, общата тактика за големият стак е да влиза ол-ин, когато един от късите стакове рейзне, предполагайки, че късите стакове не влизат ол-ин само с премиум ръце. Ако рейзват само с премиум ръце, това позволява на големият стак да рейзва с повече ръце, знаейки, че често ще краде блайндовете.
Въпреки че Кени имаше само 50% от чиповете в играта, заради големият скок в паричните награди, той ще печели събитието по-често. Дори казах в моя коментар, че единственият начин, по който би могъл да загуби тази финална маса е, ако загуби всеки един ол-ин.
В един спот, който се оказа доста честа ситуация, Джъстин Бономо лимпна от малкия блайнд с 30 големи блайнда пред себе си срещу големия блайнд на Кени. Останалите играчи на масата имаха около 15 големи блайнда. Кени често влизаше ол-ин с широк рейндж, знаейки, че Бономо не може да колва твърде често. Когато се изправи срещу силен противник в лицето на големия блайнд, общата стратегия за малкия блайнд е да лимпва с широк рейндж и след това да колва рейз със средни по сила ръце. Това позволява на малкия блайнд да види флопа донякъде евтино, което е окей. Знаейки, че Бономо вероятно лимпва с широк рейндж, Кени реши да влезе ол-ин вместо да рейзва до по-малка сума, която Бономо би платил.
Ол-ина за 35 големи блайнда в пот с 2.5 ВВ (блайндовете плюс анте) може да изглежда като гигантски овърбет, но ако Бономо лимпва с 90% от ръцете и колва само с чифтове от А-А до 8-8 и от A-K до A-J, Кени ще печели огромно количество чипове всеки път, когато влезе ол-ин - приблизително по 1.3 големи блайнда на ръка. Кени ще краде пота веднага в 92 процента от случаите, а в останалите 8% ще играе ол-ин за 35 големи блайнда, които обикновено ще печели в около 31 процента от случаите. Въпреки че тази стратегия понякога може да доведе до големи загуби, това е печатане на пари в дългосрочен план. Алтернативата е да чекнете или да рейзнете по-малко от ол-ина, което също може да доведе до печеливши места, но срещу някой толкова добър, колкото Бономо, вероятно е най-добре да не го оставяте да види флопа.
И така, какво може да направи малкият блайнд, за да избегне това трудно място? Той би трябвало да лимпва с много по-тесен рейндж, може би с 55% от ръцете (вместо първоначално предложените 90%). Това ще му позволи да колва много по-често, което ще доведе до по-голям брой загуби за големият блайнд. Малко е неприятно да играете толкова стегнато от малкия блайнд, но това е, което трябва да направите, когато сте извън позиция срещу един силен играч, с голям стак, на големия блайнд.
Въпреки че Кени бе почти сигурно че ще спечели това събитие, той загуби всеки един ол-ин и бъстна на трета позиция. Понякога, когато играете по начин, който почти ви гарантира победата, ще се разбиете и ще изгорите. Такъв е покерът!
