Част 3 от серията за когнитивните предразсъдъци

Надявам се, че ви е харесала първата ми статия за когнитивните предразсъдъци и последвалата статия за Проклятието на знанието.

Задълбочавайки се в някои често срещани пристрастия, които оказват влияние върху покера, нека разгледаме Ефекта на котвата.

Това е нашата склонност да разчитаме твърде силно на първата информация, която ни идва на ум, когато вземаме решение.

Всеки път, когато някой вземе покер решение (или каквото и да е решение, в този смисъл), той винаги има причина. Често той дори има разумна причина. Въпросът не е „Има ли основателна причина?“, а „Оценил ли е справедливо цялата налична информация, преди да вземе окончателното си решение?“

Твърде често се обръщаме към първата причина, която ни хрумва, и решението, което я подкрепя. Колко пъти сме виждали играч да прави блъф на ривъра, знаейки че това е безнадежден блъф? Когато бъде платен и загуби, често го чувате да казва: „Е, блъфирането беше единственият начин да спечеля“. Всеки път, когато съм чувал това, те бяха прави. Всеки път ръката му беше толкова слаба, че всъщност имаше нулев шанс да спечели при шоудауна.

Въпреки това, фактът, че твърдението му е било правилно, не означава, че е трябвало да се опита да блъфира. Той има добра причина да блъфира, но тази причина е почти без значение, когато става въпрос за решение дали да блъфира или не.

Нещото, за което трябва да помислите, когато правите опит за блъф, не е просто дали можете да спечелите, ако чекнете? По-скоро трябва да прецените колко чипа рискувате, колко чипа ще спечелите и колко често смятате, че ще фолдва опонентът ви.

Ако играя с борда и нямам шанс да спечеля при шоудауна, все още е глупаво да блъфирам, ако опонентът ми почти винаги плаща. Въпреки, че блъфирането е единственият ми шанс да спечеля, това е и единственият ми шанс да загубя повече чипове в тази ръка.

Виждате подобни грешки да се правят във всеки аспект на покера. Стигате до ривъра, залагате с втория стрейт и получавате рейз. Първата ви мисъл е: „Единствената ръка, която може да победи моя А-4 на този борд, е 6-4, а този човек е твърде стегнат, за да играе 6-4, така че ще ри-рейзна.“

Това е валиден и силен аргумент за това решение. Въпреки това, ако опонентът ви е твърде стегнат, за да играе с 6-4, не е ли и твърде стегнат, за да рейзне на ривъра без нътс? Нещо не пасва и трябва да погледнете нещата по-отблизо.

Трябва да вземете предвид всичко останало, което знаете за този играч. Бил ли е на големия блайнд? Колко по-хлабаво играе префлоп в тази позиция? Колко играчи са вече в пота? Може би той ще играе 6-4 от големия блайнд за 2.5x рейз преди флопа, след като трима други играчи вече са платили. Имаше ли флъш дрол на флопа? Може би той плаща вашия С-бет на флопа, защото има и гътшот, и флъш дрол? И ако той няма 6-4, какво друго би могъл да има в момента?

Ако неговият рейндж в този момент е 6-4 или блъф, тогава ри-рейзът е грешка. Ако той има 6-4, вашият ри-рейз ще ви струва повече. Ако той блъфира, той ще фолдне на вашият ри-рейз, а вие ще спечелите същата сума, както ако сте платили.

Винаги има повече за обмисляне. Ако се ограничите до първото нещо, което ви хрумне, никога няма да можете да играете добре. Ако прекомерно обобщавате опонента, ще направите твърде много погрешни заключения за това как играе. Трябва наистина да се задълбочите във всички детайли на всяка ръка и да сравните всички тези детайли с начина, по който е играл в предишни ръце.

Номерът не е просто да погледнете първата мисъл или дори да добавите само още една мисъл. Номерът е да обмислите всичко възможно, като същевременно не отделяте твърде много време за вземане на всяко решение. Взимането на всичко в предвид ще доведе до парализа чрез анализ. Истинското умение е да преминете през първата мисъл, но да не стигнете толкова далеч, че да загубите време. След като овладеете това, тогава наистина сте на прав път в превръщането в страхотен играч.

Забавлявайте се и играйте умно!