В началото на XXI век покерът в Европа е игра, известна основно сред тесен кръг професионалисти и ентусиасти. Докато в Съединените щати покерът вече е масово телевизионно зрелище благодарение на World Poker Tour (WPT) и ESPN излъчванията на World Series of Poker (WSOP), старият континент все още търси своята идентичност.
Онлайн покер платформите – особено тези, които започват да се появяват след 2002 г. – променят всичко. Изведнъж всеки, който има интернет връзка, може да седне на масата. Европа, с нейните традиции в игрите на умения, става естествено място за нова епоха на покера.
Тук се появява Джон Дъти (John Duthie) – британски покер професионалист, телевизионен продуцент и визионер. През 2004 г. той създава European Poker Tour (EPT), с идеята да предложи на Европа турнирна платформа със собствен стил и авторитет – не просто копие на американските формати, а уникална сцена, обединяваща различните покер култури на континента.
Първият сезон на EPT започва през 2004 г. с едва седем събития. Това са времената, когато бай-инът за основния турнир рядко надхвърля €1,000–€5,000, а идеята е проста: да се създаде международна обиколка, достъпна за обикновените играчи, но достатъчно престижна, за да привлече и професионалисти.
Сезон 1 включва спирки в Барселона, Лондон, Копенхаген, Виена, Дъблин и, разбира се, Монте Карло, където е първият Grand Final. Победител там е Роб Холинкс (Rob Hollink), който печели €635,000 – по онова време рекордна сума за европейски покер турнир.
EPT веднага прави впечатление с организацията си – добре структурирани нива, професионално отношение и отлична атмосфера. Освен това, турнирите се излъчват по телевизията, което ги прави достъпни и за широката публика.
Една от причините за експлозивния успех на EPT е връзката му с онлайн покера.
Множество участници печелят местата си чрез онлайн сателити, което позволява на аматьори да седнат рамо до рамо с елита.
Този демократичен подход променя лицето на европейския покер.
Играчите вече не са просто професионалисти с години опит – те са новото поколение, израснало в интернет ерата, което мисли математически, анализира и търси предимства чрез стратегия, а не интуиция.
EPT става символ на „новото мислене“ в покера.
Докато американските турове залагат на шоу и блясък, EPT излъчва интелектуален и аналитичен дух. В Европа покерът се превръща в дисциплина, сравнима с шах и бридж.
Ключов фактор за популярността на тура е неговото телевизионно излъчване.
EPT е сред първите, които използват камера за карти (hole cam), позволяваща на зрителите да виждат картите на играчите в реално време.
Коментарите на експерти като Джеймс Хартинган и Джо Стейпълтън превръщат всеки финал в зрелищен разказ – комбинация от спорт и психология.
В същото време, участниците в EPT започват да се превръщат в звезди.
Имена като Бертран „ElkY“ Гроспелие, Лука Пагано, Джо Хачем и Вики Корен се превръщат в символи на новата покер вълна.
Телевизията дава на покера лице, а EPT – сцената, на която то да блесне.
След първоначалния успех, EPT започва да расте.
Сезон 2 вече включва повече локации, по-високи награди и по-голям медиен интерес.
EPT Копенхаген, Дъблин, Баден и Лондон се превръщат в редовни спирки.
Финалът отново е в Монте Карло – символ на европейския покер елит.
Сезон 3 бележи огромен напредък: наградните фондове надхвърлят €8 милиона, а участниците идват от над 40 държави.
EPT вече не е просто турнир – то е покер движение, което обединява играчи, езици и култури в обща страст към стратегическото мислене.
Появява се плеяда от млади таланти, които ще определят бъдещето на играта.
Даниел Негреану, макар и канадец, се превръща в емблематично лице за EPT сцената, често присъствайки на събития в Европа.
ЕлкИ (ElkY), бивш професионален геймър, става първата европейска суперзвезда на новото десетилетие, спечелвайки EPT Monte Carlo Grand Final през 2008 г.
Това е и ерата, когато жените започват да заемат централно място.
Вики Корен (по-късно Корен-Мичъл) става първата жена, спечелила EPT титла (EPT London 2006), а десетилетие по-късно ще стане и първата, която печели две такива титли.
Още от първите сезони PokerStars става основен партньор и спонсор на тура.
Това партньорство не е просто финансово – то осигурява логистика, квалификации и медийно покритие.
EPT се превръща в част от екосистемата на онлайн и офлайн покера.
Играчите печелят място в турнира онлайн, играят на живо, а после техните истории се излъчват обратно в интернет и телевизията – перфектен кръгов модел.
PokerStars добавя и сериите Eureka Poker Tour, UK & Ireland Poker Tour и други регионални вериги, които се превръщат в „път към EPT“.
Така турът придобива пирамида структура – локални турнири → регионални → континентални → EPT Grand Final.
EPT не просто донесе престиж, а реално промени бизнеса на казината.
Градове като Барселона, Прага и Монте Карло започнаха да отчитат скок в приходите по време на фестивалите.
Хиляди покер туристи пътуват, за да участват или да гледат, което води до подем в хотелската индустрия, ресторантите и дори авиацията.
Местните оператори започват да възприемат EPT като икономически двигател, а не просто като хазартно събитие.
Много казина инвестираха в реновиране и модернизация, за да отговарят на стандартите на тура – просторни зали, електронни табла, камери и дори зони за медии и коментатори.
EPT допринася и за легитимирането на покера като интелектуална дисциплина.
Медийните изяви на успешни играчи – инженери, лекари, учени – променят общественото възприятие.
Вече не става дума за късмет, а за стратегия, психология и контрол на риска.
Европейските университети и медии започват да разглеждат покера в контекста на поведенческа икономика и теория на игрите.
EPT неволно се превръща в платформа, на която покерът доказва, че може да бъде спорт на ума, а не просто хазартна игра.
EPT е една от първите турнирни серии, които интегрират технологични решения за прозрачност и сигурност.
От електронни часовници и live tracking, до онлайн покриване на ръце в реално време, турът винаги се стреми да бъде технологичен лидер.
През 2008 г. се въвежда live streaming на финалните маси – нещо революционно за времето си.
Това не само популяризира играта, но и създава образователна стойност за зрителите, които могат да наблюдават как професионалисти мислят и действат.
Към края на първото десетилетие EPT вече е институция.
Сезон 6 (2009–2010) привлича хиляди играчи и милиони зрители онлайн.
Барселона, Прага и Монте Карло се превръщат в емблематични спирки, а логото на EPT вече е символ на престиж, професионализъм и култура.
Турът не просто съществува – той оформя нов стандарт за покер организацията.
EPT вече не е проект; това е марка, феномен и част от идентичността на европейския покер.
💎 Златната ера на European Poker Tour (2010–2016): Европа става центърът на покер света
След шест сезона на непрекъснат растеж, European Poker Tour навлиза в ново десетилетие като утвърдена марка и символ на професионализъм.
Между 2010 и 2016 година покерът преживява своя „ренесанс“ – телевизионни предавания, онлайн сателити и социални мрежи превръщат EPT в част от популярната култура.
Периодът 2010–2016 г. е кулминацията на турнирния покер в Европа.
EPT Grand Final Monte Carlo се утвърждава като най-престижното събитие извън САЩ. Бай-инът достига €10,600, а наградният фонд в някои години надхвърля €10 милиона.
EPT вече не е просто сцена за европейски играчи — тя привлича най-добрите от целия свят.
Градове като Барселона, Прага, Лондон, Берлин и Сан Ремо се превръщат в етапи на едно годишно състезание, следено от милиони.
EPT Barcelona започва да поставя рекорд след рекорд по брой участници – над 1700 entries още през 2015 г.
В този период се раждат легенди. Някои имена се превръщат в част от историята не само на EPT, но и на самия покер.
Този период превръща EPT в галерия на таланта. Всеки сезон добавя нови имена към легендите, а всяко събитие разказва нова история.
EPT не просто следва тенденциите — тя ги създава.
PokerStars TV стартира редовни предавания и онлайн предавания на живо от всички големи събития.
С помощта на нови технологии като RFID маси (които позволяват автоматично отчитане на картите), зрителите могат да следят всяка ръка в реално време.
Коментаторите Джеймс Хартинган и Джо Стейпълтън се превръщат в разпознаваеми гласове, добавяйки хумор и динамика към професионалния тон на турнирите.
EPT вече не е просто за играчите – тя е за феновете, за онлайн общността, за онези, които следят всяка финална маса като спортно събитие.
EPT се превръща в свързващ мост между онлайн и живия покер.
Хиляди играчи печелят място чрез онлайн квалификации с минимален вход – понякога дори за няколко евро.
Така се раждат истински приказки: аматьори, започнали от домашен лаптоп, достигат до финални маси в Монте Карло или Барселона.
Тази достъпност е ключът към популярността.
EPT дава шанс на всеки, но награждава онези, които съчетават дисциплина, стратегия и кураж.
Златната ера на EPT съвпада с икономическия подем на европейската покер индустрия.
По оценки на анализатори от периода, EPT фестивалите носят между €5 и €10 милиона допълнителен оборот на всеки град-домакин – не само чрез казиното, но и чрез туризма, хотелиерството и медийните права.
Местата в календара се превръщат в желана цел за градове и курорти.
Когато Барселона е домакин на EPT, хотелите около Passeig de Gràcia и Plaça d’Espanya са напълно резервирани седмици предварително.
Монте Карло се превръща в арена на богатство и престиж, а Прага – в символ на „зимната спирка“ на EPT, където топ играчите се срещат преди края на сезона.
Ако EPT има дом, това безспорно е Барселона.
Още от първия сезон именно там започва обиколката, а с времето градът се превръща в най-посещаваната и обичана спирка.
EPT Barcelona съчетава всичко: култура, туризъм, климат и перфектна организация.
През 2015 г. събитието поставя исторически рекорд – над 1700 участници и над €8 милиона награден фонд.
Барселона се превръща в символ на достъпния покер: всеки може да участва, всеки може да спечели, а атмосферата е неповторима.
Ако Барселона е домът на общността, то Монте Карло е нейният храм.
Grand Final в луксозното казино на Монте Карло е еталон за стил, организация и елитен покер.
Тук залозите са високи, а структурата – перфектно балансирана за стратегическа игра.
Много професионалисти определят Monte Carlo Grand Final като най-близкото нещо до европейския еквивалент на WSOP Main Event.
Сцената, залата, обстановката и самата история на мястото превръщат победата там в нещо повече от награда – тя е признание.
EPT Прага се утвърждава като „зимната класика“ – събитие с уютна атмосфера и огромно участие от Централна и Източна Европа.
Турнирите там се характеризират с балансирана структура и сериозен микс между професионалисти и аматьори.
EPT Берлин пък остава в историята не само с качеството на играта, но и с инцидента през 2010 г., когато група маскирани мъже нахлуват в залата и извършват обир – безпрецедентно събитие в историята на покера.
Организаторите реагират светкавично, турнирът продължава, а сигурността впоследствие е засилена на всички нива.
EPT Сан Ремо от своя страна носи средиземноморския чар. Там през 2010 г. Лив Бори печели титлата, което превръща събитието в едно от най-гледаните финали в историята на покера.
Златната ера на European Poker Tour е и времето, в което българските покер играчи се заявяват категорично на международната сцена.
С отлична теоретична подготовка, стратегическо мислене и желязна дисциплина, те успяват да се наложат сред най-добрите в Европа — и то не еднократно.
Най-яркият момент в българската покер история настъпва през февруари 2015 г., когато Огнян Димов печели титлата в EPT Deauville (Франция).
Той се изправя срещу 592 участници и след близо седем часа финална игра надделява над французина Жонатан Дюбини, прибирайки €543,700 и първия EPT трофей за България.
Победата му е символична – не само защото е историческа, а защото показва, че българската школа по покер вече принадлежи към европейския елит.
Играта на Димов е пример за стратегическо търпение и контрол – качества, които го превръщат в един от най-уважаваните български професионалисти на живо и онлайн.
В следващите години той продължава с успехите си – през 2019 г. печели $378,000 в събитие от PokerStars Championship Barcelona, а през 2023 г. отново влиза в дълбок ITM в EPT Prague, доказвайки постоянството си.
Симеон Найденов, известен с изключителната си концентрация и технически подход, също оставя следа в EPT турнирите.
Той има над $1.6 милиона в общи печалби от живи турнири, като многократно достига дълбоки фази на EPT Barcelona и EPT Prague.
Сред най-силните му резултати се откроява участието му в EPT Grand Final Monte Carlo 2014, където завършва в топ 20 и прибира над €30,000.
Известен с „академичния си“ стил на игра, Найденов използва комбинация от математическа логика и психологически баланс, което го прави труден съперник дори за най-опитните професионалисти.
Сред по-новата генерация български професионалисти се откроява Калоян Колев, който през последните години се превръща в символ на съвременната българска покер мисъл.
През 2018 г. Колев печели турнира WSOP Circuit Rozvadov, като прибира €270,000, а през EPT Prague 2019 завършва в топ 15 в едно от страничните събития на High Roller сериите.
Колев е пример за новия тип играчи – обучен в онлайн арената, но със силно присъствие и на живо.
Неговият подход комбинира GTO стратегия, дълбок анализ и емпатия към динамиката на масата, което го прави един от най-постоянните представители на България на европейско ниво.
Двама от най-активните и уважавани български турнирни играчи са Светослав Симеонов и Алекс Колев.
Макар и не толкова медийно популярни, те имат дълбоки резултати в редица EPT Prague, Barcelona и Eureka Poker Tour събития.
И двамата представляват поколението на „работещите професионалисти“ – играчи, които комбинират кариера, семейство и дисциплиниран подход към покера, превръщайки се в пример за устойчивост и отдаденост.
Според публичните данни от турнирните класации и покер базите, българските играчи са спечелили над €5 милиона в рамките на EPT и свързаните с него странични събития.
Тези постижения поставят България сред топ 20 държави по резултати в историята на тура — впечатляващо постижение, предвид малкия пазар и ограничените ресурси в сравнение с държави като Германия, Франция и Великобритания.
През този период EPT започва да предлага разнообразие от формати – от €1,100 National Events до €100,000 Super High Roller турнири.
Това позволява на различни типове играчи да намерят своето място в рамките на един фестивал.
Събитията вече не са просто турнири, а цели покер фестивали, включващи кеш зони, специални странични турнири, женски събития и благотворителни инициативи.
EPT става модел за това как трябва да изглежда модерен покер турнир в 21-ви век.
След повече от десет години на върха, EPT достига естествен край на първия си цикъл.
През 2016 г. PokerStars обявява, че ще ребрандира EPT под ново име – PokerStars Championship.
Идеята е да се създаде по-глобална серия от турнири, които да включват Европа, Америка и Азия под единен формат.
Но феновете реагират със смесени чувства.
EPT не е просто име, а символ. Тя носи история, традиция и идентичност, които не могат лесно да бъдат заменени.
Въпреки ребрандирането, за милиони играчи и зрители EPT остава „истинският покер тур на Европа“.
🏛️ Възраждането на European Poker Tour (2017–2025): нова епоха на традиции и технологии
След като през 2016 г. PokerStars решава да ребрандира European Poker Tour в PokerStars Championship, изглежда, че една ера приключва.
Новото име има амбицията да направи турнирите по-глобални, но не успява да събуди същата емоция.
EPT има своята душа — и тя е европейска.
Само година по-късно, през 2018 г., организаторите връщат оригиналното име. Решението е прието с огромен ентусиазъм от феновете и играчите. Турът отново се нарича така, както трябва — European Poker Tour.
EPT се завръща със същите стожери, които изградиха неговата идентичност:
Барселона, Прага, Монте Карло, Париж, Лондон и Кипър.
Градовете не са просто дестинации — те са символи на покер културата в Европа.
Организацията се модернизира: по-големи зали, дигитална регистрация, мобилни приложения, live streaming с карти в реално време.
Но духът остава същият — EPT продължава да е турнир за мислещия играч, за онзи, който търси дълбочина и престиж, а не просто шум и фойерверки.
Между 2018 и 2020 година се наблюдава плавен преход към хибриден формат.
Онлайн и офлайн световете се преплитат: квалификациите се провеждат изцяло онлайн, а живите събития се превръщат в кулминация на виртуалните серии.
EPT се адаптира към съвременната публика.
Преките предавания се излъчват едновременно в YouTube, Twitch и социалните мрежи, като предлагат интерактивно участие на зрителите — чатове, статистики и live odds.
Това превръща EPT в медийна екосистема, а не просто в турнир.
През 2020 г. светът спира.
COVID-19 засяга и покера – казината затварят, турнирите се отменят, а турът е принуден да направи пауза.
EPT реагира интелигентно:
създава EPT Online – дигитална версия на легендарния турнир, провеждана изцяло онлайн, със същите структури, бай-ини и атмосфера.
Това позволява на EPT да запази присъствието си, да защити марката и да даде на общността възможност да остане обединена.
EPT Online се оказва повече от временно решение – то е доказателство, че духът на тура не зависи от мястото, а от хората.
След пандемията EPT се завръща още по-силна.
Сезонът 2022 г. започва с EPT Prague, последван от Барселона, Монте Карло, Париж и Кипър.
Всяко събитие се провежда при рекорден интерес – стотици участници, огромни наградни фондове и медийно покритие, което достига нови нива.
EPT Prague 2022 бележи символично „рестартиране“ – след две години пауза залата отново е пълна, а финалната маса е гледана от над 200 000 души онлайн.
EPT Barcelona 2023 поставя нов рекорд с над 2100 участници в Main Event – най-големият в историята на тура.
EPT въвежда нови технологии, които правят играта по-бърза и по-честна:
EPT не просто следва развитието на технологиите — тя го води.
Новата епоха на EPT ражда нови имена – различни, по-анализаторски, по-технологични.
Играчи като Адриан Матеос, Микита Бадзяковски, Доминик Ниче, Патрик Ленард и Федор Холц стават лицето на съвременния покер.
Това поколение използва изкуствен интелект, софтуери за анализ и GTO (Game Theory Optimal) модели.
EPT вече е арена не само за късмет и психология, а и за математика, алгоритми и теория на игрите.
България продължава да бъде активен участник на европейската сцена.
След успеха на Огнян Димов през 2015 г., редица български играчи затвърждават присъствието си.
Калоян Колев печели турнири в PokerStars Festival и участва в дълбоки серии в Прага и Барселона.
Симеон Найденов и Алекс Колев продължават да се класират в странични и High Roller събития.
Междувременно, българските покер зали започват да приемат EPT като стандарт.
Palms Royale Casino в София, Monte Casino и други модерни обекти вече предлагат структура, близка до тази на международните серии.
Местни фестивали като Eureka Poker Tour, Balkan Poker Circuit и Bwin Legends Sofia използват именно EPT модела – дълбоки нива, балансирана структура и международна организация.
Докато в ранните години покерът често се възприема като комбинация от психология и интуиция, новата епоха въвежда нещо различно — научен подход.
Играчите използват специализиран софтуер за симулации и статистически анализи.
EPT насърчава този тип мислене – чрез семинари, образователни панели и live анализи по време на турнирите.
Така EPT вече не е просто серия от събития – тя е академия на покера.
Турът е мястото, където теорията среща практиката, а математиката – човешкия фактор.
EPT има уникална роля в съвременния покер свят:
EPT остава символ на онова, което прави покера различен от всички други игри – мисълта, търпението и човешката драма, която се разгръща зад всяка ръка.
Поглеждайки към следващото десетилетие, е ясно, че EPT ще продължи да бъде гръбнакът на европейския покер.
С навлизането на изкуствения интелект, блокчейн и нови технологии за сигурност, турът вероятно ще интегрира още повече дигитални решения.
Възможно е да видим хибридни турнири, при които част от играта се провежда онлайн, а финалите – на живо.
EPT ще продължи да се развива, но ще запази това, което винаги я е отличавало – европейския дух на стратегия, класа и достъпност.
Две десетилетия след първия турнир в Барселона, European Poker Tour остава златният стандарт на живия покер.
Тя оцеля през икономически кризи, пандемии и технологични революции, защото основата ѝ е проста и вечна — ум, стратегия и човешки избор.
EPT не е просто събитие. Тя е културен феномен, общност и вдъхновение.
Турът превърна покера в сцена, на която хиляди хора от различни държави говорят един и същ език – езика на логиката, риска и емоцията.
В покер средите има много личности, които се смятат за ключови за развитието и популяризирането на играта.
Например, когато Дъг Полк зададе този въпрос в X (бившият Twitter) на 14 август, той предизвика истинска вълна от реакции – 467 коментара и 18 споделяния само за седмица.
С цялата тази информация, събрахме имената на всички споменати „най-влиятелни“ играчи — цели 159 души! — и в тази статия ще споделим кои са петимата най-значими според общото мнение.
Не беше изненада за никого, че Крис Мънимейкър е най-често посочваното име сред всички известни покер играчи.
Причината е ясна — именно неговата победа в главното събитие на WSOP през 2003 г. предизвика т.нар. „Poker Boom“.
Без него покерът днес едва ли би изглеждал по начина, по който го познаваме. Тогава той беше обикновен счетоводител, който успя да се класира онлайн чрез сателит в PokerStars и да спечели най-престижния турнир в света. Никой друг шампион на WSOP не е оказвал такова влияние върху играта през следващите 20+ години — толкова силен беше „ефектът Мънимейкър“.
Истинската легенда обаче се гради и след победата. Дори две десетилетия по-късно Мънимейкър продължи да бъде активна фигура в покер обществото — със собствената си MoneyMaker Tour серия, партньорството с ACR Poker, благотворителни каузи и дори откритата му борба срещу произвола на PayPal.
Всичко това го направи достоен за Покер залата на славата, в която беше въведен през 2019 г.
„Кръстникът на покера“, известен още като Texas Dolly или Живата легенда, съвсем естествено беше споменат от мнозина като най-знаковия представител на старата школа.
Кариерата на Дойл Брансън продължи повече от 60 години, а той играеше активно чак до смъртта си на 14 май 2023 г.
Само от участията си в Световните серии по покер той спечели 10 златни гривни и $3,050,958.
Освен като играч, Брансън остави следа и като автор на едни от най-важните покер книги: „Super/System“, „Poker Wisdom of a Champion“, „How I Made Over $1,000,000 Playing Poker“, „Superstar Poker Strategy“ и други.
Той дори направи ръката T-2 толкова известна, че днес тя носи неговото име.
За огромния му принос към покера и отдадеността към играта Брансън беше въведен в Залата на славата през 2009 г. Дори години след смъртта му играчите не само го помнят и уважават, но и асоциират неговия образ и стил с „класическия покер“ от времето преди ерата на онлайн турнирите.
Харизматичен, разговорлив, забавен и с почти „екстрасензорни“ умения да чете картите на противниците си — KidPoker, известен още като DNEGS, е третият най-често споменаван играч сред най-влиятелните в индустрията.
Ако някога сте виждали покер реклама с нечие лице върху нея, шансът е огромен това да е бил Даниел Негреану. Повече от 20 години той е буквално навсякъде.
Причината е очевидна — неговата естествена, лека и магнетична личност, която го прави идеален за предавания, интервюта и фотосесии.
Толкова е добър в публичните отношения, че дори и негативни мемета като „More rake is better“, свързани с неговото име, не успяха да навредят на имиджа му. Хората го познават, харесват го и ценят мнението му — дори когато става дума за политика, което е истинска рядкост в света на покера.
Втората причина за популярността му е умението да избира точните партньорства. От 2007 до 2019 г. той беше лицето на дългогодишния покер лидер PokerStars, но когато GGPoker нахлу в индустрията и се превърна в новия гигант, Негреану веднага смени отбора и го представлява вече повече от пет години.
Признанието към него стигна дотам, че бе въведен в Залата на славата пет години преди Крис Мънимейкър, макар че двамата са почти на една възраст.
Да имаш лице, което не издава нищо, е мечта за всеки покер играч. Само един човек обаче го превърна в своя запазена марка — „Тайгър Уудс на покера“, по-известен като Фил Айви.
Айви стана звезда още в началото на 2000-те. Макар да спря редовните участия десет години по-късно, той продължи да се появява в телевизионни игри и да привлича зрители със своя уникален стил и легендарното си безизразно лице.
Единствената самостоятелна зала, която го нае като професионален представител, беше FullTilt Poker, но той я напусна след скандалите от „Черния петък“ през 2011 г.
През 2020 г. за кратко стана лице на азиатското приложение Poker King, а две години по-късно вече беше посланик на марката World Poker Tour.
С повече от 30-годишна кариера зад гърба си, Айви вече има място сред легендите — официално беше въведен в Покер залата на славата през 2017 г.
Всички познават Poker Brat. Той е шумен, емоционален, забавен в избухванията си (поне за публиката), но най-важното — държи рекорда за най-много спечелени гривни и събития на WSOP към 2025 г.
Хелмют е известен не само като „GOAT“ на Световните серии (и според собственото му мнение), но и като един от най-забавните играчи за гледане.
Най-добрият пример за това са неговите традиционни „Грандиозни влизания“ в Главното събитие на WSOP. Всяка година се появява с костюм и шоу, което варира от самохвалство до самоирония. Един път беше Юлий Цезар, друг — Големият шоумен, придружен от Дан Кейтс, облечен като лъв. Някои костюми са зрелищни, други — леко нелепи, но феновете ги обожават, защото Хелмют показва, че покерът може да бъде и забавление.
Той беше въведен в Залата на славата още през 2007 г., но това беше само началото. Вече близо четири десетилетия Фил Хелмют вдъхновява хора от целия свят да опитат покера — едни с надеждата да го срещнат, други за да го победят, а трети, за да станат „следващият Хелмют“.
Шон Дийб, известен с безкрайната си упоритост по турнирните маси, спечели втората си титла „Играч на годината“ на Световните серии по покер (WSOP) това лято. Той успя да изпревари носителя на три гривни Бени Глейзър и легендата Майкъл Мизраки, който впечатли с изявите си в Главното събитие и Poker Players Championship.
Но победата на Дийб не зарадва всички. Сред недоволните е и носителят на 17 WSOP гривни Фил Хелмют, който публично отправи критики към Дийб и самата система на WSOP.
Това се оказа последната капка за Дийб, който не остана длъжен.
Във видео в социалните мрежи, Хелмют първо похвали WSOP за добре организирания фестивал и бегло поздрави Дийб за титлата. След това обаче се нахвърли върху начина, по който е изчислявано класирането за „Играч на годината“.
До миналата година системата насърчаваше обема – колкото повече кешвания, толкова повече точки. Но през 2024 г. формулата беше променена на принципа „качество пред количество“ – само десетте най-добри резултата на играча влизат в сметката, като се брои най-много едно онлайн събитие.
Хелмют заяви, че според него никой професионален покер играч не смята, че „правилният човек“ е спечелил. Той посочи впечатляващите постижения на Глейзър и Мизраки и нарече идеята, че Дийб „заслужава“ титлата, пълна глупост.
„…второ място, второ място, трето място? Това е смешно“, каза Хелмют, визирайки някои от класиранията на Дийб. Все пак, Дийб взе и една WSOP гривна това лято – седмата в кариерата му. Формулата за „Играч на годината“ оцени точно тези четири класирания, плюс още шест резултата, по-високо от постиженията на Глейзър и Мизраки. Разликата беше минимална, но математиката наклони везните към Дийб.
Хелмют дори намекна, че Дийб е участвал в промяната на правилата и загатна, че може би е имало „игри зад кулисите“, за да си осигури титлата тази година.
В същия ден, в който Хелмют публикува видеото си, Шон Дийб реши да отговори в социалните мрежи с думите:
„Вече се натрупа прекалено много дезинформация, време е да изясним фактите.“
Той започна с категоричното уточнение, че няма нищо общо с промяната в изчисляването на класирането за Играч на годината и че новата система по-скоро му е навредила, отколкото помогнала.
„Аз играя повече събития на WSOP от почти всеки друг, година след година,“ обясни Дийб.
„Старата система облагодетелстваше играчи като мен, които залагат на огромен обем участия. Новият лимит изравни шансовете — и въпреки това пак излязох начело.“
Дийб отхвърли и твърденията, че професионалистите не смятат неговата победа за заслужена, като добави, че е получил много подкрепа от колеги, които познават структурата и са видели усилията му отблизо.
Той описа представянето си на Световните серии по покер през 2025 г. с три думи:
„постоянство, дълбочина и резултати.“
След като поздрави Глейзър („разби конкуренцията“) и Мизраки („легендарна игра“), Дийб добави:
„Но Играч на годината не е награда за най-ефектните моменти. Това е система, базирана на точки. Тя награждава стабилните резултати през цялата серия — не популярността, не историите. И по тези критерии аз я заслужих.“
„Не съм създавал формулата и не съм се възползвал нечестно от нея.“
Дийб завърши поста си с директна критика към самия Фил Хелмют:
„Никога не съм мислел, че ще получа подкрепа от @RealKidPoker, докато ме атакува Хелмют — и ето ни тук. Някои хора се развиват. Други просто пренаписват историята, за да си останат герои в собствената си версия.“
И накрая той раздаде „похвали по адрес“ на всички засегнати:
„Респект за Мизраки. Респект за Бени. А на Фил? Честито — за това, че разпространяваш невярна информация, опита се да откраднеш светлината от включването на Мизраки в Залата на славата (идеята първо беше на Джаред Блезник), и за пореден път доказа, че обемът не е равен на точност.“
В покера има нещо почти романтично в това да бъдеш "лошото момче" на масата. Но понякога дразнещото поведение излиза извън границите на приемливото. Въпросът е: може ли играч да бъде санкциониран само защото е неприятен?
Дискусията отново излиза на преден план покрай имена като Уил Касуф и в по-малка степен Мартин Кабрел – двама играчи, известни с провокативния си стил на игра. Те обичат да говорят много, да бавят ръце, да влизат в главите на опонентите си. Раздразнението на останалите на масата често е очевидно. Но ето я дилемата: нарушават ли те конкретно правило? Или просто сa дразнещи?
Историята на Световните серии по покер (WSOP) е пълна с примери, в които нови правила се появяват в отговор на конкретни инциденти. С други думи – първо идва скандалът, после правилото.
Помниш ли играча, който вярваше, че ще задържи "късмета си", ако не се къпе по време на турнир? Изведен е от залата с възгласа: „Покажете ми къде пише, че трябва да се къпя!“ На следващата година вече можеха да го направят – WSOP въведе правило, според което личната хигиена не трябва да нарушава комфорта на останалите играчи. Персоналът получи правото да налага наказания, ако някой "неприятен аромат" не бъде коригиран своевременно.
След като Джейми Голд започна да разкрива картите си по време на ръце, се появи правило, забраняващо това. А помниш ли Хевад Кан и неговите екзалтирани танци и викове след всяка спечелена ръка през 2007? Година по-късно WSOP добави правило срещу "прекомерни и театрални вълнения", включващи мебели и инвентар на казиното. Любопитно е, че това правило вече не фигурира в актуалните регулации за 2025 г.
Но важното е следното: дори и да няма конкретно правило, WSOP си запазва правото да реагира на място, когато дадено поведение пречи на нормалното протичане на играта.
Във футбола, съдията има право да действа "в интерес на спорта". В покера нещата не са по-различни. В официалните правила на WSOP ясно е упоменато, че организаторите могат да взимат решения, които да защитят имиджа и почтеността на турнирите.
Правило 51 гласи:
„Когато възникне ситуация, която не е изрично разгледана в настоящите правила, домакините имат правото да вземат самостоятелно решение, включително да наложат наказание, в интерес на турнира и с цел запазване на неговата почтеност и общественото доверие.“
С други думи – ако поведението ти вбесява всички на масата, може и да не пише в правилника, че си виновен, но това няма да те спаси от санкция.
Когато не е нарушено конкретно правило, логично е персоналът на турнира първо да предупреди играча, че поведението му е неприемливо — и ако то продължи, да наложи поредица от нарастващи наказания. Именно това се случи с Уил Касуф. Директорът на турнира Джак Ефел и екипът му реагираха адекватно: обясниха му какво трябва да спре да прави, но Касуф предпочете да спори, вместо да се съобрази.
Така наказанията ескалираха и в крайна сметка доведоха до забрана за участие в бъдещи турнири. Това не е каприз — правилникът го позволява. Според правило 41:
„Домакините могат да наложат всякакъв вид санкции върху лице, което извърши действие или направи изказване, което по тяхна преценка вреди на репутацията или интересите на WSOP. Санкциите могат да включват дисквалификация, отнемане на входната такса или забрана за участие в бъдещи събития.“
Да. Въпреки че WSOP имат правото да действат по „усмотрение в интерес на турнира“, поведението на Касуф нарушава и съществуващи правила. Например, правило 119 забранява:
Ако коментаторите са прави, масата на Касуф е изиграла почти два пъти по-малко ръце от останалите маси. Само това е достатъчно, за да се приеме, че той бави играта.
Що се отнася до „приказливостта“ – тя не беше просто част от играта му. Тя беше неизчерпаем поток от думи, който пречеше на останалите да се фокусират. Някои опитваха да го игнорират – дори Ник Шулман, известен с търпението си, открито показа раздразнение.
Касуф сам признава, че целта на неговият "speech play" е да вкарва опонентите си в тилт. Но когато дори самият той изпадне в емоционален срив, това не е вече стратегия – това е дразнещо и вредно за играта поведение.
Много хора твърдят, че ако наложиш пълна тишина на масата, убиваш удоволствието от покера. Те са прави – никой не иска да забрани нормалната комуникация, шегите или дори психологическите игри. Но има разлика между "психология" и безкрайна словесна атака, която парализира играта.
Затова не е нужно WSOP да пише отделно „Правило Касуф“. Съществуващите правила и принципът за защита на интересите на играта вече дават нужните инструменти. Остава само да се прилагат – а това е въпрос на преценка и смелост от страна на организаторите.
Покер общността е развълнувана от новината, че Caesars Entertainment завърши продажбата на Световните серии по покер (WSOP) на NSUS Group Inc., компанията зад GGPoker. Сделката, оценена на 500 милиона долара, бележи значим етап за тази престижна марка, разкривайки нови възможности за развитие и иновации.
Още през август бе обявено, че NSUS ще придобие WSOP чрез структурирано плащане — 250 милиона долара в брой и допълнително задължение от 250 милиона долара, което трябва да се изплати след пет години. През последните две десетилетия Caesars държеше правата върху марката, но сега NSUS ще управлява и развива активите на WSOP.
Today, we announced the closing of the previously announced sale of our intellectual property rights for the World Series of Poker brand to NSUS Group Inc. As previously disclosed, the transaction includes US$250 million in cash and a $250 million promissory note due five years… pic.twitter.com/jrOCiCLphq
— Caesars Entertainment (@CaesarsEnt) October 29, 2024
Президентът на Caesars Digital, Ерик Хесион, изрази задоволство от партньорството с GGPoker, което според него е допринесло за укрепване на марката. „Очакваме с интерес да видим как NSUS ще разшири наследството на WSOP в покера,“ коментира той.
Въпреки значителната промяна в собствеността, играчите, които очакват с нетърпение годишните летни събития на WSOP в Лас Вегас, ще се зарадват да научат, че тази традиция ще продължи. През следващите 20 години Caesars ще продължава да бъде домакин на главните събития на WSOP. Водещите турнири ще се организират в Horseshoe и Paris в Лас Вегас, които са дом на събитията от 2022 г. Насам.
Също така, Caesars запазва правото да провежда събития от WSOP Circuit и да поддържа WSOP брандиране в своите покер зали, като нейните обекти ще продължат да получават предимство при домакинство на бъдещи турнири от серията.
За любителите на онлайн покера, Caesars Digital ще продължи да оперира под бранда WSOP в щатите Невада, Ню Джърси, Мичиган и Пенсилвания, макар и с ограничения за други юрисдикции поради договорни условия.
С прехвърлянето на марката към NSUS, някои от дългогодишните ръководители на WSOP ще поемат нови функции в преструктурираното звено. Тай Стюарт, който е с WSOP от 2005 г., ще стане главен изпълнителен директор на новия филиал на NSUS. Грегъри Чочон ще остане главен оперативен директор, а Ерик Айдисен ще заеме поста на мениджър по комуникациите.
Този ръководен екип колективно ръководи марката WSOP повече от 30 години и се очаква техният опит да изиграе ключова роля в растежа и интеграцията на WSOP под новата собственост.
Главният изпълнителен директор на NSUS, Майкъл Ким, сподели своята визия за бъдещето на WSOP, като акцентира върху възможностите за растеж чрез събития на живо и онлайн турнири по целия свят. „С помощта на авангардната технология на GGPoker и опита ни в индустрията, ще осигурим по-добро, безопасно и интуитивно изживяване за покер играчите,“ заяви той, подчертавайки стремежа на NSUS да постави WSOP в челните редици на глобалния покер.
Придобиването на интелектуалната собственост на WSOP от NSUS затвърждава ангажимента на компанията към развитието на покер културата в световен мащаб, особено след успешното преминаване към онлайн формати през 2020 г. GGPoker, като домакин на онлайн събитията на WSOP, допринесе за поддържане на преживяването, когато играчите не можеха да пътуват.
С новата си фаза под собствеността на NSUS, WSOP продължава да разширява своето глобално присъствие. Вече видяхме международно разширение с WSOP Europe и WSOP Asia-Pacific, а събитието WSOP Paradise на Бахамските острови, въведено през 2023 г., демонстрира широката привлекателност на марката извън Лас Вегас.
Споразумението между Caesars и NSUS дава на Caesars правото да управлява онлайн покер зали с марката WSOP в избрани щати. С финализираната сделка WSOP и GGPoker вече ще имат по-голям контрол върху дигиталните платформи, което отваря врати за нови международни онлайн играчи. В Онтарио, например, се проведе съвместна WSOP онлайн серия с GGPoker, включваща турнирни събития за WSOP гривни. Успехът на този формат може да вдъхнови NSUS да разшири този модел и в други държави с регулиран онлайн покер.
Въпреки че Caesars вече не притежава правата върху WSOP, тя запазва ангажимент към провеждането на престижните турнири на живо. Споразумението позволява на компанията да се фокусира върху събитията на живо, като едновременно с това оставя дигиталния маркетинг и глобалната видимост в ръцете на NSUS.
„Нямаме търпение да видим какво NSUS ще направи за разширяване на наследството на WSOP,“ коментира Хесион. „Продължаваме да се стремим да предоставяме несравнимо и добре познато изживяване за покер играчите.“
Продажбата на WSOP на NSUS е една от най-значителните сделки в новата история на покера и обещава интересни промени в начина, по който се провеждат както онлайн, така и турнири на живо. С реализирането на визията на NSUS, се очаква играчите и феновете да се възползват от нови възможности за участие в WSOP събития, включително и повече достъп до турнири извън САЩ.
Тази сделка отбелязва нова и обещаваща глава за WSOP, като осигурява стабилност чрез партньорството с Caesars и възможности за иновации чрез NSUS. Бъдещето на марката WSOP е по-обещаващо от всякога.
Крандъл Адингтън остава важна фигура в света на покера. Това подробно изследване обхваща пътуването му от ранните дни на Texas Gamblers Convention до основополагащата му роля в създаването на Световните серии по покер (WSOP).
Освен това, подчертава двете му роли - на яростен състезател на покер масата и успешен предприемач в петролния и биотехнологичния сектор. Потопете се в живота на човек, който не само оформи покер турнирите, каквито ги познаваме днес, но и превърна личните предизвикателства в стратегически бизнес победи.
Крандъл за пръв път навлиза на покер сцената през 1969 г., когато печели турнир в Рино (Невада), който е част от поредица, наречена Texas Gamblers Convention - име, което не говори нищо на покер ентусиастите от 21-ви век. Дори да го наречем "серия от турнири" е малко претенциозно. По онова време все още не е възникнала идеята за фрийзаут турнир, който да определи най-добрия играч. Вместо това, играта се играе на кеш маси, а победителят се определя от най-добрият общ резултат.
Игрите се провеждат в клуб “Елдорадо” и са организирани от Том Мур, собственик на хотел “Апачи”, който цели да привлече нови клиенти. За негово нещастие, присъстващите играят покер нон-стоп и пушат пури, което не води до допълнителни продажби. В резултат на това сериите не се провеждат през следващата година.
Бени Биниън обаче подхваща идеята за Texas Gamblers Convention, след като иска разрешение от Том Мур. Ако Мур няма планове да продължи с покера, Крандъл бързо осъзнава, че Бени може да развие идеята. В крайна сметка, като създател на идеята, Крандъл дава разрешение на Биниън, което води до създаването на WSOP.
Следващата игра е организирана от Джак Биниън през 1970 г. Тя се провежда в казиното Horseshoe, което е собственост на семейство Биниън. Адингтън участва в първото издание.
Към този момент Крандъл е едва на 32 години и освен успеха си в Рино в предходната година, той вече има успешен бизнес и е милионер. Дотогава Адингтън е спечелил достатъчно, за да играе покер за удоволствие, независимо от резултата, който постига в WSOP и игрите с високи залози, които се провеждат едновременно със сериите.
През 1971 г. Адингтън пропуска WSOP сериите — първите, в които победителят се определя от резултатите от турнира. По това време Адингтън участва в игра с високи залози. По негови спомени това се е случило в Канада или Мексико.
В следващите интервюта той многократно говори за това, че играта е била приятна за него и успехът на покер масата е по-скоро свързан с личното предизвикателство.
| Година | Събитие | Резултат | Печалба |
| 1973 | No Limit Hold'em Tournament (Event #6) | 1-ви | $17,000 |
| 1974 | WSOP 1974 2-7 Draw Tournament (Event #4) | 3-ти | $14,150 |
| 1978 | ME WSOP 1978 in No Limit Hold'em | 2-ри | $84,000 |
| 1979 | ME WSOP 1989 in No Limit Hold'em | 36-ти | $7,500 |
| 1990 | Hall of Fame Poker Classic | 2-ри | $1,500 |
В ранните етапи на WSOP турнирите се провеждат така, че победителят взима целият награден фонд. Адингтън често завършва втори в ключови турнири от сериите, така че въпреки добрите резултати, той не може да се похвали с голяма победа.
През 1974 и 1979 г. той заема второ място в главното събитие на WSOP. Общо през 70-те години той е играл седем пъти на финалната маса на WSOP Main Event. Този резултат остава ненадминат рекорд.
В записани покер турнири, Крандъл печели $179,350.
Крандъл Адингтън получава образованието си в Югозападния университет (випуск 1961 г.) със специалност Икономика и счетоводство. След това той продължава образованието си в множество научни области в университета Тринити в Сан Антонио, Тексас.
Той живее известно време в Невада, където играе покер, но след това се връща в Сан Антонио, Тексас, за да се занимава с бизнес.
През 80-те години Крандъл напуска покера и се фокусира върху бизнеса си. Сферите на неговите интереси са петролният бизнес и биотехнологиите. Неговата компания Addington Enterprises се занимава с добив на петрол в Тексас повече от 30 години. Освен това той е съосновател на Phoenix Biotechnology, където също е главен изпълнителен директор и председател.
Въпреки, че обсъдихме някои от по-интересните факти за Адингтън, трябва да започнем с речта му в Харвардския университет, където Крандъл говори за това как през 60-те и 70-те години той, подобно на други играчи, е носел оръжие. Причината се крие в това, че ако спечелят, да могат да се върнат до колата си с парите. И така, те не само трябва да победят наистина много добри играчи, но и да избегнат похитителите и често шерифа на окръга.
По същото време, през 1960 г., Адингтън се мести от Сан Антонио в Рино с приятел, който иска да купи казино, за да организира покер игри с високи залози. Така става един от организаторите на Texas Gamblers Convention и печели в същата серия.
И тогава, когато серията WSOP стартира за първи път, от всички играчи само Адингтън и Дойл Брансън имат университетско образование.
Изненадващо, през 70-те години на миналия век любителите на хазарта не се специализират в покера. И така, докато Адингтън и Брансън играят, те често избират да играят няколко игри едновременно и избират маси със слаби играчи и истински пари. Брайън "Sailor" Робъртс е първият, който избира покера за своя основна специализация и се замисля за сформирането на ефективна покер стратегия.
Адингтън е първият, който разговоря с Робъртс по въпроса и предлага изолиране на префлоп играча, тъй като е малко вероятно той да удари картите на флопа и може да бъде избутан от раздаването.
През 1976 г. Дойл Брансън печели WSOP, но четиримата останали играчи се съгласяват да си поделят наградния фонд от $220,000. Всеки чип на масата отговаря на $1 и играчите фиксират 75% от своите стакове, а останалите 25% отиват при победителя. Адингтън е чип лидер по време на сделката, така че той взема голяма награда, но на хартия победата и цялата награда отиват при Брансън, който след това е принуден да плати данъци за всички останали играчи.
През 1977 г. ситуацията се повтаря, така че от 1978 г. Бени Биниън измисля начин да разпредели наградата между няколко играчи.
През 2005 г. Крандъл Адингтън е въведен в Покер залата на славата, едновременно със създателя на WSOP Джак Биниън. Легендарният играч почина на 14 април 2024 г.
Нека хвърлим един последен поглед към 2023 г. и най-големите истории за годината. Имаме обичайната смесица от добри и лоши - предимно лоши, както обикновено - и тази година получихме и тъжната новина, че великият Дойл Брансън вече не е сред нас.
Случи се през май, когато научихме новината, че Дойл Брансън е починал, слагайки край на ера на играта, продължила повече от 50 години.
Тексасецът беше двоен шампион на WSOP Main Event с 10 гривни в подкрепа на това. Никога няма да видим друг играч като него.
Отне известно време, но най-накрая достигнахме нови висоти на Световните серии по покер. Рекордът от 2006 г. беше 8772, а цифрата от 8663 през 2022 г. беше наистина близо до счупването му. Но тази година огромните 10 043 играчи, които се включиха в надпреварата, унищожиха рекорда.
Въпреки че пандемията отдавна беше в историята, едва през 2023 г. неудобството от ограниченията за пътуване най-накрая изчезнаха.
Победителят в турнира Даниел Уайнман прибра $12,100,000 за усилията си, надминавайки $12 милиона, които Джейми Голд спечели.
Чешкият редовен играч от високите лимити Мартин Кабрхел е един от онези герои в света на покера, които изглежда имат умението да разстройват хората, където и да отиде.
В тази история Кабрхел беше категорично обвинен в измама чрез маркиране на карти с ноктите си по време на $250,000 Super High Roller на WSOP.
Имаше разследване от страна на организаторите, но не беше открита лоша игра, въпреки че голяма част от общността на високите лимити протестира остро.
Скандалите с маркирани карти са повече за екрана, отколкото за покера в реалния живот, но някак си се оказахме с два от тях тази година.
Съвсем наскоро, редовните играчи на Hustler Casino Live Ник Еърбал и Уесли Фей станаха жертва на измама, включваща UV-маркирани карти в частна игра, организирана в Калифорния. Извършителят не беше никой друг, а предполагаемият приятел на Еърбал, Тони Марс, който също се появи в Hustler Casino Live.
Бандата спечели милиони долари от тази игра и се твърдеше, че дължи цели 15 милиона долара на група знаменитости, които са били измамени.
Покерът има повече от справедлив дял от сенчести персонажи, но мъж, пуснат под гаранция за опит за убийство на жена си, спечели гривна от WSOP.
Руди Галвадон е обвинен в опит за убийство и сега чака съдбата си в затворническа килия след положителен тест за опиати.
Според съобщенията:
„Гавалдън беше арестуван на мястото на престъплението в Травърс Сити, Мичиган в 12:05 сутринта на 30 юли 2022 г. Полицията пристигна, за да намери съпругата му Лара Гавалдън в критично състояние, докато той се скиташе по улицата, държейки детето им.
28-годишната жена беше откарана в местна болница.“
Това все още е актуална история, но е потенциално най-голямото покер заглавие за 2023 г. Най-големият страх на онлайн покера се сбъдна миналата седмица, когато хакер направи обратно инженерство на софтуерния клиент на GGPoker за достъп до ол-ин equity на всички играчи в ръката.
Публикация в 2+2 форума обясни:
„Твърди се, че потребителят „MoneyTaker69“ има достъп до информация в GG Poker.
През декември Moneytaker спечели при 90bb/100 на GG Poker в 8 900 ръце, играейки 53% VPIP. Скоро след това той спечели $150 Sunday MTT за $47,586, докато играеше с изключително волатилна стратегия, която събуди много подозрения.
GG Poker призна за ситуацията и се готви да се справи с нея, но е важно обществеността да разбере незабавно, поради значението на случая.“
GGPoker публикува изявление, в което признава, че това наистина се е случило, и обещава, че сигурността ще бъде подобрена с удвояване на размера на екипа.
Ерик Сайдел е едва петият играч в историята на турнирния покер, който е спечелил десет или повече златни гривни от Световните серии по покер. 64-годишният професионалист оглави WSOP Paradise $50,000 High Roller в събота, 9 декември, за да се изравни за второто място в класирането по гривни. Сега той стои там заедно с други легенди на играта - Джони Чан, Фил Айви и покойният Дойл Брансън. Само 17-кратният шампион на WSOP Фил Хелмют е спечелил повече гривни.
„Наистина е хубаво да стигнеш до двуцифрената зона“, каза Сайдел пред репортерите, след като излезе на върха. „Всеки път, когато спечелиш гривна, е просто наистина специално нещо. Да стигна до десет, не знам, това е красиво чувство. Толкова е хубаво, когато нещата вървят добре по този начин.”
Жителят на Лас Вегас победи група от 137 участници в аферата с високи залози, проведена в Atlantis Paradise, спечелвайки $1,704,400. Това беше четвъртият най-голям резултат досега за дългогодишният покер професионалист, чието първо влизане в парите беше неговото второ място в главното събитие на WSOP през 1988 г., което беше увековечено в култовия класически покер филм Rounders.
Членът на Покер залата на славата вече има повече от $46,7 милиона в приходи, което го поставя на девето място в списъка по печалби за всички времена. Повече от $9,3 милиона от тези резултати са дошли в събития с гривни.
Първата от десетте гривни на Сайдел беше спечелена през 1992 г. в събитието $2,500 Limit Hold’em на 23-ят WSOP. Той спечели $2,500 Omaha 8-or-Better на следващата година и $5,000 Limit Hold’em година по-късно. Той записа четвъртата си и последна победа през 1990-те, като спечели $5,000 No-Limit 2-to-7 Single Draw Lowball, отдавна смятан за един от най-трудните турнири в програмата.
Сайдел грабна още четири гривни през 2000-те години, като започна с победа в $3,000 No-Limit Hold'em събитието през 2001 г. Само няколко седмици преди Крис Мънимейкър да спечели главното събитие, Сайдел излезе начело в $1,500 Pot-Limit Omaha с шестата си гривна. Две години по-късно той излезе победоносно от $2,000 No-Limit Hold'em с най-високата печалба в кариерата си от $611,795. Неговата осма гривна дойде в $5,000 No-Limit 2-to-7 Single Draw Lowball от серията през 2007.
Въпреки че имаше много успехи на живо през 2010-те, Сайдел не успя да добави гривна към резюмето си в рамките на цялото това десетилетие. Повече от 14 години след последната си победа, Сайдел най-накрая спечели гривна номер 9, след като оглави $10,000 High Roller по време на WSOP Online 2021.
В допълнение към парите и желания трофей, Сайдел беше награден и със 750 точки за класирането на PokerGO Tour, достатъчни, за да го поставят на 11-то място в класацията, фокусирана върху високите залози.
Тази последна победа дойде в събитие, което се проведе в продължение на два дни. Полето от 137 записа създаде награден фонд от $6,850,000, който беше изплатен на първите 21 играчи. Паричният балон се спука късно в Ден 1, оставяйки само 17 претенденти в Ден 2. Сет Готлиб държеше чип лидерството в началото на деня, а Сайдел беше по петите му.
Много суперзвезди отпаднаха по пътя към финалната маса, включително носителят на две гривни Даниел Дворес (17-ти), носителят на гривна Сантош Суварна (14-ти) и Крис Брюър (13-ти), носителят на гривна Иван Лука (12-ти), носителят на две гривни Ник Петранджело (11-ти) и Майкъл Уотсън (10-ти), който е шампион на WPT и двукратен победител в главното събитие на ЕРТ.
Сайдел беше грабнал лидерството до момента, в който полето се обедини на една маса. Носителят на гривна Тимъти Адамс (9-ти – $162,800) беше следващият, който напусна, с неговите A-7, които не можаха да се преборят с A-Q на Коичи Чиба. Готлиб излезе напред по време на играта с осем души, след което увеличи преднината си, когато неговите K-Q спечелиха състезание срещу покет шестиците на четирикратния носител на гривна Адриан Матеос (8-ми – $205,000).
Сайдел намали разликата малко, когато неговите ::As::5s победиха ::Ks::Qd на шампиона на WPT Джонатан Джафе (7-ми – $261,400). Сайдел флопна нът флъш, за да остави Джафе с надежда за стрейт флъш, който така и не се материализира.
Носителят на гривна и шампион на WPT Алекс Фоксен беше следващият отпаднал. Той загуби всичките си чипове, с изключение на няколко големи блайнда, във флип преди флопа срещу носителя на гривна Орпен Кисачикоглу, но в крайна сметка беше отстранен от Сайдел на шесто място ($337,300).
Серията на Чиба приключи, когато неговите K-Q се натъкнаха на чифта попове на Кисачикоглу. Японският играч спечели $440,500 за усилията си.
Носителят на гривна и десеткратен шампион на Triton Poker Джейсън Куун беше следващият играч, който се изправи срещу Кисачикоглу в префлоп ол-ин. Той влезе ол-ин от малкия блайнд с ::Qc::Tc. Кисачикоглу плати с ::8s::8d и направи куадс на търна, за да остави Куун без шанс за изход. Куун спечели $582,100 с четвъртото си място. Неговите $52,8 милиона в кешвания го поставят за четвърто място в класирането по приходите.
Сайдел започна да грабна лидерството по време на играта с трима души. Готлиб беше с малък стак за известно време, но успя да се удвои чрез Кисачикоглу, за да размени местата в чип каунта. Кисачикоглу в крайна сметка влезе ол-ин с ::Kh::9h, изоставайки от ::Ks::Ts на Сайдел. Нито един от играчите не се свърза борда и Кисачикоглу беше елиминиран на трето място ($778,300). Турският играч вече има близо 17,1 милиона долара в печалби след този последен резултат.
С това Сайдел поведе с приблизително два пъти повече чипове в хедс-ъп играта срещу Готлиб. Той уселичи разликата в началото и беше на една карта от осигуряването на победа, след като неговите Q-Т надминаха A-J на Готлиб. Готлиб удари ръка на ривъра и намали значително разликата, но Сайдел все още беше напред, когато се раздаде последната ръка на турнира.
С блайндове от 200,000-400,000 и 400,000 биг блайнд анте, Сайдел лимпна от бутона с ::9s:::7d и Готлиб чекна с ::Kh::6d. На флопа паднаха ::Kd::Qh::6h, за да дадат на Готлиб попове и той чекна. Сайдел направи същото и се оказа със стрейт дрол на търна - ::5d. Готлиб заложи 700 000 и Сайдел плати. ::8c завърши стрейта на Сайдел и Готлиб заложи 2,800,000. Сайдел рейзна до 9,500,000. Готлиб влезе ол-ин с двата си чифта и Сайдел бързо плати, за да си спечели пота и титлата.
Готлиб получи $1,052,800 за второто си място, най-големият турнирен резултат досега за бизнесмена от Ню Джърси.
Няма по-поляризираща фигура в покера от Фил Хелмют. Носителят на 17 WSOP гривни размазва конкуренцията през цялата си 35-годишна кариера, но все още не получава достатъчно признание от голяма част от покер общността.
Да, той избухва понякога, смущаващо в много случаи, но от време на време той се появява и се представя във всякакви формати и срещу играчи от световна класа. $29,893,754 в печалби от турнири на живо разказват история, която е невъзможно да се отрече.
В кариера, обхващаща толкова много години, е трудно да се посочат всички велики моменти, но трите, които избрахме по-долу, определено заслужават да бъдат считани за най-добрите на Фил Хелмют.
Първото регистрирано кешване на Хелмют датира от далечната 1987 г. След като напуска университета, за да стане покер професионалист на пълен работен ден, той трябва да е бил уверен в способностите си, и все пак едва ли е очаквал да стане един от най-добрите за толкова кратко време.
По-малко от две години след записването на първото кешване, той изуми света, като победи Джони Чан в хедс-ъп битката и стана най-младият победител в главното събитие на Световните серии по покер, на едва 24 години. Този рекорд остана до 2008 г., когато датчанинът Питър Ийстгейт спечели турнира на 22 години.
Въпреки че следващата златна гривна дойде едва през 1992 г., серията от 1993 г. му донесе три!
Хедс-ъп играта често се смята за най-чистия тест за един покер играч. Няма време за отстъпление и затягане; това е истинска битка само срещу един противник.
Сега Хелмют често е критикуван за прекалено стегнатата си игра в много от телевизионните му изяви, но нямаше нищо подобно в PokerGO серията High Stakes Duel. Там Хелмют унищожи не един, а двама елитни опоненти с резултат от 3-0.
През юли 2020 г. Антонио Есфандиари се изправи срещу Хелмют, като и двамата играчи сложиха по $50,000. Хелмют спечели първия рунд и правилата гласят, че загубилият може да поиска реванш срещу двоен бай-ин. Хелмют спечели още веднъж, а също и финалния кръг за $400,000, преди да се възползва от възможността да изтегли парите.
През 2021 г. Даниел Негреану беше следващият. Със сигурност той може да постигне повече успехи, тъй като е много по-активен играч от Есфандиари, но Хелмют разби и канадеца с 3-0.
Още един велик момент в кариерата на Хелмют.
Всички знаем колко усилия полага Фил Хелмют, за да спечели WSOP гривни. Той се появява всяка година напълно мотивиран да отбележи повече победи.
Честно казано, дори най-запалените фенове на Фил ще бъдат изненадани от това, което се случи в Лас Вегас през октомври и ноември 2021 г.
Общо девет печалби дойдоха от фестивала, но последователността на финалните маси беше шокираща. Победа в $1,500 No Limit 2-7 Lowball (Event #31) даде на Хелмют рекордна 16-та гривна, но тя беше подкрепена от две втори места плюс четвърто, пето и шесто. От тогава насам, Poker Brat по-добри собственият си рекорд като спечели 17-та гривна на WSOP 2023.
Много ясно послание към всеки, който смята, че кариерата на Фил Хелмют като турнирен играч е в залез.
Той го направи отново.
Ако някой е бил изненадан от рекордната 17-та победа на Фил Хелмют на Световните серии по покер, явно е живял в пещера.
Сега Хелмют е на 59 години, а спечели първата си гривна през 80-те. По някаква причина този факт подмами мнозина да повярват, че най-добрите години на покер легендата са отдавна зад гърба му. В действителност, не само че Фил е признат турнирен играч, но може дори да е прав като казва, че е най-великият турнирен играч в играта в момента.
Въпреки че Хелмют е два пъти по-възрастен от някои от най-високо класираните магьосници в покера днес, резултатите му говорят сами за себе си. Роденият в Уисконсин играч остава най-титулуваният играч на WSOP като цяло, с привидно неуловима преднина по брой гривни (17), като същевременно се намира на трето място по печалби ($17,9 милиона) и на трето място по кешвания (202). Махнете онлайн кешванията и той е начело.
Той не само спечели главното събитие (1989) в Лас Вегас, но спечели и главното събитие на WSOP Europe (2012). Хелмют и Джош Ария са единствените състезатели, спечелили гривна на всяко от трите исторически места на WSOP (Binion's, Rio и Las Vegas Strip), а Хелмют е единственият играч, спечелил гривна в пет различни десетилетия (80-те, 90-те, 00-те, 10-те и 20-те години).
Дори и да му отнемете победите, той пак ще има един от най-добрите рекорди в летните серии, след като е завършил като подгласник невероятните 14 пъти и трети още четири пъти. Той има общо 61 финални маси!
Но това, което може да ви шокира, е колко скорошен е успехът на Хелмют в сериите, тъй като втората половина от кариерата му се оказа по-успешна от първата.
Това лято той кешна 13 пъти и в допълнение към победата си в $10,000 Super Turbo Bounty за $803,818, той на косъм пропусна три допълнителни финални маси. Миналата година Хелмют зае второ място в събитието $3,000 No-Limit Hold’em, заедно с още два резултата близо до финалните маси. През 2021 г. той постави рекорд по финални маси за едно лято със седем.
Преброявайки само последните 20 години, на практика цялата продължителност на Покер бума, Хелмют има средно 8,5 влизания в парите и малко под две финални маси на лято, с една спечелена гривна на всеки две години! Никой друг в съвременната епоха не се доближава до този резултат.
Card Player се свърза с Хелмют след сериите, за да поговорят за спечелването на гривна номер. 17, най-новият бум на покера, получаване на уважението на колегите му и защо се смята за огнедишащ дракон.
[Това е] покер бум! Невероятно е! Точно сега, точно в този момент, покерът е най-големият!
Вярвам, че пандемията доведе нови играчи в нашата красива игра (18-24-годишните се завръщат масово), както и „пенсионираните“ играчи. Тези пенсионирани играчи са по-добри сега, отколкото бяха тогава (зрелостта помага!), когато спряха да играят, и отново се наслаждават на играта. Освен това пенсионираните играчи имат повече пари и по-добри умения за управление на парите.
Иска ми се всяка година да има по-малко гривни. 100 са твърде много, а сега сигурно има 150 на година с другите серии.
Едно нещо, от което определено се нуждаем, е да имаме отделни категории за онлайн и реални WSOP статистики. И вярвам, че в крайна сметка ще ги разделят.
В крайна сметка играх общо 33 турнира, без да включвам онлайн събитията. Това е много по-малко от всеки друг, който е „играл сериозно“ за WSOP гривни! Вероятно имах 10-12 дни пълна почивка.
[За да бъда честен], имах нужда от допълнителна почивка, особено на 58-годишна възраст. (Бележка на редактора: Фил навърши 59 на 16 юли).
Мога да се сетя за две грешки, които направих много късно в няколко събития. И двете вероятно ми струваха финална маса! И също имаше няколко пъти, когато играх перфектно, но се натъкнах на някаква турбуленция.
Знаеш ли, търпението е супер важно! Но търпението може да бъде победено от „доброто наблюдение“.
Моята способност да “прочитам” опонентите ми е това, което наричам „бяла магия“. Мога да фолдна супер силни ръце или да колна с много посредствени ръце, ако имам страхотен “прочит”.
Освен това има време и място за смяна на предавките. Добър съм в това да знам кога да играя по-бързо.
Не се изнервям. Понякога се стресирам, например когато съм уморен и губя потове.
Например, бях стресиран в $10,000 H.O.R.S.E.. Бях много уморен и бяхме 11 човека, четири часа без прекъсване. Бях толкова задълбочен, че имах чувството, че ще завърша първи или втори. Вместо това загубих куп потове, които „трябваше да спечеля.“ (Бележка на редактора: Хелмют завърши 11-ти.)
Имам страхотно разбиране за моя имидж и добре разбирам как да се възползвам от него.
Всички винаги си мислят, че имам ръка и в по-голямата част от времето наистина имам. Но след това, когато спрат да ми плащат, трябва да се възползвам от това и да блъфирам много повече.
Честно казано, исках да спра да играя. Исках да играя пред света НА ЖИВО в PokerGO! [Фил] Айви възрази, когато бяхме на финалната маса и аз му казах, че той „няма да диктува политиката!“
Беше напрегнато за около 30 секунди, но след това Айви ми обясни и се засмяхме. Казаха му, че това е еднодневен турнир и той го беше планирал. В крайна сметка отстраних Айви на шесто място.
Когато бяхме петима, попитах играчите дали искат да се върнат в 16 часа. Обаче двама от тях искаха да играят и ние играхме.
Едно предимство за мен беше, че нямаше дразнители! Последната ми финална маса на WSOP изведе няколко момчета, които бяха пияни и много, много извън линията на нормалното. Въпреки че, ако през 2023 г. се беше случило това нещо, вярвам, че WSOP беше готов да ги изгони!
Бях на нулев сън, насочвайки се към трибюта на Дойл, след като спечелих гривната в 5 сутринта, но просто не можех да го пропусна. Говорих за Дойл от сърце. Мисля, че хората го оцениха и това е смисълът.
Аз съм китайски дракон. Всъщност, както и съпругата ми Кат и най-добрият ми приятел Чамат Палихапития.
(Бележка на редактора: Палихапития е рисков капиталист, който помогна за стартирането на Facebook и е собственик на една от гривните на Хелмют. Той раздава всичките си гривни с изключение на победата си от главното събитие през 1989 г. Гривна № 17 отиде при съ-водещия на подкаста на Палихапития и предприемач Дейвид Сакс.)
Играех страхотно и бях толкова разочарован, че не достигах финални маси, че публикувах нещо в Twitter за дишането на огън. Тогава споменах, че съм дракон и публикувах снимка на дракон. Тази публикация се случи в 14:30, в 5 сутринта вече имах гривната!
И така, клоня към концепцията за дракона!
Бил съм официален „съветник“ на почти 20 компании. Какво означава това? Съветвам компания в замяна на 2%-3% от компанията и обикновено инвестирам и собствени пари.
Давам на основателя връзки с осем влиятелни хора (знаменитости, милиардери, бизнес лидери), които могат или не могат да инвестират, публикации в социалните медии и един час на месец за „стратегическо обаждане.“ (Не по време на WSOP!) Промених траектория на няколко компании! И те са добавили повече стойност от моите 2%-3% (с едно или две изключения).
Моите основатели казват на други нови основатели колко много съм им помогнал и след това новите основатели идват при мен. Вярвам, че ще бъда милиардер, когато съм на 76 години. Но ще пожертвам нула от здравето си, за да стигна до там! Графикът ми е идеален в момента.
Да, точно така. Нещата се обърнаха и най-великите играчи, като Шон Дийб, ми дадоха признанието, че съм най-добрият универсален турнирен играч в света в момента. Моите резултати през последните 20 месеца са солидно доказателство за това. Но разбира се, великите като Шон все още планират да ме задминат!
Хубаво е да имаш истинско признание. Въпреки че великите играчи от второ ниво (класирани 8-80 в света) все още не ми дават това. Това ниво не разбира величието на покера и никога няма да достигне първото място.
Айви знае колко съм велик и аз знам колко е велик той. Винаги казвам: „Великите знаят кои са великите.“
| Година | Събитие | Награда |
| 1989 | $10,000 Main Event | $755,000 |
| 1992 | $5,000 Limit Hold’em | $168,000 |
| 1993 | $1,500 No-Limit Hold’em | $161,400 |
| 1993 | $2,500 No-Limit Hold’em | $173,000 |
| 1993 | $5,000 Limit Hold’em | $138,000 |
| 1997 | $3,000 Pot-Limit Hold’em | $204,000 |
| 2001 | $2,000 No-Limit Hold’em | $316,550 |
| 2003 | $2,500 Limit Hold’em | $171,400 |
| 2003 | $3,000 No-Limit Hold’em | $410,860 |
| 2006 | $1,000 No-Limit Hold’em Rebuy | $631,863 |
| 2007 | $1,500 No-Limit Hold’em | $637,254 |
| 2012 | $2,500 Razz | $182,793 |
| 2012 | €10,000 Main Event | $1,333,841 |
| 2015 | $10,000 Razz | $271,105 |
| 2018 | $5,000 No-Limit Hold’em | $485,082 |
| 2021 | $1,500 No-Limit 2-7 Lowball | $84,851 |
| 2023 | $10,000 Super Turbo Bounty | $803,818 |
