В тази ръка от кеш игра без лимит на $1/$3 се виждат няколко класически грешки, които много любители правят редовно.
Играч от трета позиция лимпва със стак от $450 на маса с деветима играчи. Нашият герой наСО лимпва с ::Ks::Jh.
Той сподели, че не е рейзнал, защото е смятал, че първият лимпър има стегнат рейндж и вероятно го доминира.
Ако наистина вярвате, че опонентът ви има силна ръка, K-J е лесен фолд – както и други ръце, които често попадат под доминация като A-8 и K-J.
Бутонът, непознат играч, рейзва до $15, първият лимпър плаща.
Сега нашият герой трябва да плати $12, за да участва в пот, който ще бъде $49 (минус рейка).
Ако приемем, че ще реализира около 25% от equity-то си, плащането е окей… но пак е вероятно да се озове в трудни ситуации след флопа – особено ако хване само един чифт и се сблъска с агресия на три улици.
Фолдът тук е по-доброто решение.
Героят обаче плаща. Флопът идва с ::Qc::9d::2c. Лимпърът и героят чекват, а първоначалният рейзър залага $25 в пот от $49. Лимпърът хвърля.
Тук героят отново има лесен фолд. Само gutshot (вътрешен шанс за стрейт) на борд с флъш дрол не е нещо, за което да се държите. Ако залогът беше по-малък – например $18 или по-малко – плащането или дори рейза може да се обмислят заради по-добрите пот оддс. Но срещу по-голям залог фолдът е почти винаги правилният ход.
Вместо това героят плаща. Търнът е ::3c и той решава да поведе със залог от $40 в пот от $99.
Честно казано, не ми пречи идеята за блъф от време на време, макар че конкретната ръка не е най-добрият кандидат.
Когато чек-колвате на флопа (т.нар. floating), трябва активно да търсите подходящ момент да отнемете пота – с водещ залог или чек-рейз.
Но при дълбоки стакове и вече завършен флъш аз бих предпочел чек-фолд. Чек-рейз може да е вариант, ако очаквате противникът да продължи да блъфира или да хвърля силни ръце като A-A.
Все пак бих изчакал по-добра възможност за блъф – например с ръка, съдържаща една пика за допълнителни шансове, ако получите плащане.
След като опонентът плати на търна, на ривърът излиза ::Th, давайки на нашия герой стрейт.
Той залага $75 в пот от $179, но противникът отговаря с ол-ин за общо $370.
Сега героят трябва да плати още $295, за да спечели пот, който след кол ще бъде $919.
Това означава, че му е нужна поне 30% печеливша вероятност, за да бъде плащането оправдано.
Да, стрейтът е силна ръка, но в типична $1/$3 игра е изключително рядко някой да блъфира с ол-ин в подобна ситуация толкова често, че да покрива тази стойност.
Освен това героят няма нито една купа в ръката си, което увеличава шанса противникът да държи флъш – включително и възможния нът флъш.
Ако опонентът беше известен като играч, който обича да блъфира дори когато героят лесно може да има флъш, плащането би било по-разбираемо.
Но срещу повечето опоненти фолдът е правилният ход.
Когато показвате голяма сила – първо с водещ залог на опасния търн, а после с продължаващ залог на ривъра – и получите рейз, почти винаги сте срещу готов флъш.
Героят все пак плаща… и вижда най-лошото: ::Ac::5c – нът флъш.
Както сам призна след ръката: „Получих това, което заслужавам.“
