
След първата си изключително успешна публикация в X (бившия Twitter), един от най-великите покер играчи в историята – Стивън Чидуик – стартира рубрика „Питай ме каквото искаш“. Събрахме всички негови отговори и за удобство ги разделихме в три тематични категории.
Опитвам се да включвам колкото мога повече практики за психическо здраве – медитация, тренировки, слънчева светлина, добър режим на сън и др. А после просто приемам, че ще правя грешки и не ги утежнявам, като се обвинявам излишно.
Най-голямата промяна за мен е самосъзнанието. Ранното разпознаване на „симптомите“ и знанието кои поведения влияят най-силно – както положително, така и отрицателно. Медитацията и самоанализът се оказаха незаменими в това отношение.
Раждането на дъщеря ми е безспорно номер едно, но като цяло съм най-щастлив, когато съм напълно „тук и сега“.

Мисля, че винаги съм бил привлечен от игри и спорт, защото те бяха най-сигурният ми начин да изляза от главата си и да бъда присъстващ. Но съм имал и моменти на истинско щастие дори в нещо обикновено – като да мия съдове. Какво харесвам най-много в себе си? Че обикновено виждам най-доброто у хората.
Преди 20 години имаше далеч повече стойност във freeroll-ите.
Някъде между ниско и средно. Вече е просто навик, но когато забележа, че седя разпуснато, това обикновено е знак, че съм се „изключил“ психически.

Малка група играчи са напълно стейкнати за най-скъпите турнири. Много други имат подкрепа до определено ниво и продават дялове над него, за да ограничат риска. Има и такива, които продават за всеки турнир поотделно, като запазват различни проценти за себе си. Малцина имат 100% участие навсякъде – дори богати VIP играчи в турнирите с покани.
Има доста, но бих казал Ерик Сайдел. Скромен, забавен, интересен, добър – просто страхотен човек.

Труден въпрос. Дълго време отхвърлях такива мисли, но с годините започнах да съм по-отворен към тях. Определено усещам връзка между личното ми израстване и това изследване, както и субективната оценка на представянето ми в покера.
Зависи как се дефинира. В турнирите е доста по-трудно.

Около 1350 входа за последните осем години… преди това не съм водил точна статистика. Без нормализирани бай-ини изглежда доста по-малко привлекателно.
Много от нещата, в които вярваш, просто не са истина.


