Срещнахме се с Еди Недялков след победата му в Live Main Event International, за да поговорим малко за покер. Също така искахме да разберем как успява да балансира професията и личният си живот и да даде някои съвети за начинаещите играчи.

Александра Йорданова: Честито за победата! Какво е чувството да спечелиш основно събитие?

Еди Недялков: Чувствам се прекрасно. Винаги съм си мечтал да спечеля по-голям турнир като този и се надявам в бъдеще да спечеля още по-големи.

Алекс: Как оценяваш турнира и конкуренцията?

Еди: Като за турнир в България, организацията беше много добра. А като ниво на играчите беше нормално като за турнир. Имаше и добри, и слаби, не толкова добри и много добри играчи.

Алекс: Това ли е най-голямата ти турнирна печалба?

Еди: Да, но се надявам това да е най-голямата ми турнирна печалба само засега и тепърва да ми предстоят по-големи. Предходната ми печалба беше миналата година, май месец, спечелих онлайн турнира The Whale в 888Poker. Провежда се веднъж в месеца. Входа беше $530, ако не се лъжа. От там спечелих около $40,000.

Алекс: Къде смяташ, че си по-успешен в турнирният покер или в онлайн кеш игрите?

Еди: В кеш игрите се смятам за по-успешен, т.к. това са игрите, които играя основно, а турнирите по-рядко.

Алекс: Как възприемаш покера, като хоби или като професия? От колко време се занимаваш с това и как започна всичко?

Еди: Възприемам го, и като хоби, и като професия. Започнах 2008г., по-серизно започнах да се занимавам с покер 2010-2011г. В началото бях геймър, играех компютърни игри и много от геймърите започнаха да играят покер, за да изкарват пари. Така започнах и аз. Винаги основната игра ми е била кеш покера. Турнири съм играл в неделя само или като има някакви по-големи серии. Започнах с Hold’Em. В момента играя Hold’Em, играя и Omaha. Като формат съм минал през всичко, започнах със 6-макс, после хедс-ъп, а сега играя и двете.

Алекс: Би ли заменил покера с някакво друго занимание? Ако не беше покера с какво би се занимавал?

Еди: За момента с нищо друго не бих заменил покера. Иначе в момента го възприемам повече като работа, отколкото като хоби. Преди беше по равно, но сега вече е повече като работа. Не знам какво бих работил иначе. Може би щях да продължа със Стопанското управление в Софийския университет. И може би щях да започна да работя нещо свързано с това, което съм завършил, не знам.

Алекс: Как балансираш личният живот и покера?

Еди: Не много трудно. То това е най-хубавото на нашата професия, че ние сами сме си шефове и ние сами си решаваме кога да играем и кога не. Доста по-лесно е, отколкото ако работих някаква друга работа.

Алекс: Покера е свързан с голямо психическо натоварване. Как разпускаш?

Еди: Основно с някакъв вид спорт, дискотеки и гледам сериали. Лятото разпускам основно на морето.

Алекс: Каква е тайната на успешният покер играч?

Еди: Много работа извън масите. Много дисциплина, дисциплината е най-важното и трябва да си много упорит. Защото може да си добър, да знаеш да играеш, да усещаш играта, но в моменти, в които не ти върви да нямаш контрол и да загубиш всичко, което си спечелил.

Алекс: Как гледаш на късмета?

Еди: Късмета е важен, но не е фактор. В дългосрочен план той не е от толкова голямо значение. Нормално е едни да имат повече късмет от други, но не става само с късмет.

Алекс: Как оценяваш покера днес? Смяташ ли, че играта замира?

Еди: Смятам, че в последните няколко години покера е в застой, но съм оптимист за в бъдеще. Надявам се да пуснат и американският пазар отново. Другото, което смятам е, че играта играта никога не е била по-сложна, отколкото в момента.

Алекс: Какво би казал на тези, които искат тепърва да се занимават с това?

Еди: Първо бих ги посъветвал много добре да си помислят дали това е нещото, с което искат да се занимават, понеже покера не е за всеки и пак казвам, дисциплината е най-важното нещо. И ако са лабилни откъм парични загуби, по-добре е да не започват.

Алекс: Какъв съвет би дал за управление на банкрола и справяне с тилта?

Еди: Това е строго индивидуално. Всеки сам си преценява с колко бай-ина да играе и на кое ниво. Един се чувства комфортно с 30 бай-ина, друг с 50, трети със 100. Така, че който, с колкото се чувства комфортно с толкова да играе, но моят съвет е: Колкото повече, толкова повече.

Срещу тилта няма лек, просто е хубаво да се случва, колкото се може по-малко, най-добрият вариант е въобще да не се случва, но всеки се тилтва. Просто може би е най-добре, като чувстваш, че си се тилтнал и не играеш добре просто да станеш от масата. Така звучи много лесно на думи, но когато си на масата е много по-трудно.

Благодарим ти за отделеното време. Пожелаваме ти успех на масите и още по-големи победи!